 |
| Краси Мундова |
В предишната си статия обещах да започна тема, свързана с трите езотерични пътя в таро от гледището на херметизма. В статията за Глупака, ви запознах с аркан 0, символизиращ първоначални бульон на предбитието от който се е зародило всичко.
Днес в тази статия, ще поемем по първия езотеричен път през големите аркани – пътя на Озирис или пътя на Мага. Магьосникът е първата карта от големите аркани, обгърната в символичен мистицизъм. Тя често се свързва с майстора – алхимик, пред когото са наредени всички инструменти – мечове /за осъзнаването чрез разума/, чаши/за вдъхновението/, жезли /за динамиката/ и петнакли /за материята/, с помощта на които той е създал „филосовския камък“. „Философският камък“ е най-важният от всички инструменти на мага, според някой той е пръчката, с която се свързва с божественото, според други той в действителност е божествената чaстичка в него. Този магически инструментариум създава „злато“, като трансформира страховете на личността. А какво по-безценно богатство от това?! Личността от началото на времето се е борила с изначални демони – страха „Фобос“ и ужаса „Деймос“, да не изчезне, да не се разтвори…. Магът е и символ на абсолютното начало на съществуващото, той символизира волята на Твореца и творението да създават, да творят светове, както и да осъзнаят своите творения, а по-този начин и своята същност. Силата на магьосника и нейното езотерично значение не е свързана толкова с въплатяване в самата материята, а с първоначалния импулс, божественото желание, което е тласнало нищото към движение, вибрация и проява.
За древните магьосникът в таро е Озирис. Египтяните са го почитали като светлия Бог на съзиданието, но и бога на мъртвите и възраждането, защото както вече казахме за древните светът се развива в непрекъсната цикличност и трансформация. Животът според тях е низ от многоизмерни етапи на развитие, които отмерват ритъма на съществуващото. Опознавайки големите аркани и отделните езотерични пътища през тях, човек лесно осъзнава тази цикличност, а това осъзнаване помага да надмогне изначалните, първични страхове и да се доближи до мъдростта на духовната си природа.
Озирис е богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост. Той е бил и най-популярното от всички египетски божества, точно защото египтяните свързвали това върховно божество с основния херметичен закон за ритмичността. Той е и символа на сътворението, което според някои езотерици е допуснато в ума на Бога, пожелал да създава светове и движение от абсолютния застинал хаос, като се е отдръпнал и е направил място за тъмнината и проникващата през нея светлина. Магът обаче не е самият творец според египтяните, а негова рожба, защото дори Озирис е роден от върховното божество Ра- първоизточника на всичко. Озирис е цивилизатора в древен Египет, той отменя дивашката традиция на древните племена, свързана с канибализма и въвежда основните закони на земята, свързани с божественото право. Правото на слънчевото божество над хтоничните божества на тъмнината. И не защото херметическата школа отрича правото на съществуване на тъмнината, а защото най-мъдрите разбират, че само в най-непрогледния мрак, човек може да разбере същността на светлината. Магът/Озирис владее основните елементи по право, той е абсолютната активност и провежда активната творческа енергия през големите аркани. Пътя на Озирис е път на сътворението, на проявата на светлината и разпръскването на мрака. Неофитът върви по този път с бързи крачки, защото влага цялата си енергия и сили. Пътят е труден и опасен, защото ученикът е изправен пред жестоки предизвикателства.
Магът, разгръщайки се по този път, като въплатена енергия в материята се превръща в Императора, законодател и уредник. Смел разпоредител, който устоява на всяка деструктивна намеса и е господар на видимия свят. Царственият император се появява, за да затвърди реда и да не допусне настъпване на хаоса. Но за да има развитие в света и човека е необходима и друга сила, тази на числото 7 и Колесницата, която дава импулс за бързо развитие и движение. В херметизма обаче принципа за ритмичност не допуска движение само в едната посока, защото законът повелява „махалото“ винаги да се връща в обратна посока, за да се поддържа равновесието на силите в света, така добре усвоени чрез Колесницата. И колкото е по-напористо и настъпателно движението на Колесницата в едната посока, толкова по-бързо и безпощадно се завърта енергията на Колелото на съдбата в другата посока, защото то следва ритъма на закона. Законът според който, всяка причина винаги поражда следствие, а следствието на свой ред се явява причина за друго и така до края на времето…. Така ученикът достига до най-плашещата и най-трансформираща за личността му енергия, тази на Смъртта. Неофитът в древен Египет е бил длъжен да научи трудния урок, според който дори светлият Озирис, следвайки пътя на божествения ред е умрял, за да се възроди като хтонично божество в света на мъртвите – Амента. Така той е показал как енергията от света на материя преминава в друг свят с духовен произход, завръщайки се към изначалната си прародина. Но за ученика, постигнал символичната смърт в храма на живота, тя не е загуба, а e ценен урок, защото е осъзнал , че освобождаването от тленното и преходното е крачката до пълното израстване, чрез разрушаването на кулата на егото. Плашещата до смърт Кула в таро е всъщност символ на издигащата се кундалини, която руши всичко ненужно, но тази сила е толкова мощна, че само достойният ще усвои урока. Достойният, който преминавайки успешно пътя на Озирис е съумял да се издигне над страстта, ненавистта, желанията, притежанията, за да заблести душата му с божественото Слънце на Озирис.
Коментари
Публикуване на коментар