Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Декември, 2017

Представена публикация

На къде отиваш Свят?

Човекът е човек, когато е в пътя си, из откъси от книгата на Венцислав Димитров

Всеки човек си има своята стая. Стаята на собствените му познания и в нея се влиза само, ако бъдеш допуснат.
 За да си обясним новите познания, ние използваме аналогии. Чрез това, което знаем, си обясняваме това, което не знаем. Думите звучат в нас така, както ние сме настроени, а не така, както се произнасят. Посредством аналогиите, езикът ни придобива образност, която е по-разбираема. Думите, сами по себе си, са неизживени и различни, непознати за същността ни. Те придобиват смисъла си след изживяването им от нас.

Майка. Земя. Родина.
Земя – Майка …
Родина – Майка …Майка – Земя…
 Различни думи… И в зависимост от нашата дефинираност, ни докосват различно. Думите са като дреха, която, обличайки се от различни хора, макар и една и съща, винаги изглежда различна. Трябва ли да спорим с думи и да търсим смисъла в "дрехата"? Не е ли по-добре да търсим смисъла в усещанията от тях във нас? Знанието е сила. И ние трупаме знания, търсейки чрез тях идентичност и сигурност в реализацият…

Алхимичният Глупак: събирането на духовния плод (превод)

Алхимичният Глупак: събирането на духовния плод

Започвам с картата Глупакът на Нобле от 1650. На нея едно животно се протяга да сграбчи гениталиите на Глупака. Странно същество е това, нещо средно между куче и котка, като при Нобле то дори има ципести крака. Флорноа идентифицира животното като цибетка – вид, който е по средата между кучето и котката, внесен от Индия във Франция, с цел избиване на плъхове. Вносът му вече е забранен, тъй като цибетката убива всяко малко животно, включително и полезните. Въпреки близостта в изображенията обаче, дори и тя не се вписва напълно, поради липсата на ципести крака. (1) Шокиращо е подобието между позицията на животното с тази на странното същество в алхимични илюстрации от 17 век, където то е изобразено хвърлящо се към друга фигура, в този случай женска. В обясненията за тази фигура, дадени от алхимика, съществото е идентифицирано като „застопореното“ в противовес на девойката, която е „летливото“(също, „променливото“. В текста използвам и двата п…