Социална фобия

Anxiety and Panic Treatment Center

 Когато говорим за фобиите като цяло, то списъкът с тях е безкрайно дълъг. Знаете ли, че има дори страх от цветя, като "заболяването" се нарича Антрофобия. Ужасът, който пък спохожда хора, поставени в тесни и тъмни пространства е в резултат на Kлаустрофобията. Геронтофобията е пък страх от старостта. Агорафобията е страх от открити пространства, като болният не е в състояние да излиза навън, тъй като се чувства защитен единствено в дома си.
Изненадвала съм се, когато съм чела относно различните  фобии, защото те са толкова странни, колкото и самите ние, нали? Има страхови състояния, при които няма особено голяма логика, но независимо от това потърпевшите страдат безумно. Особено интригуващи са страха от пчели, котки, та дори от вятъра.



 Тук искам да се спра на една по-често срещана фобия, която съпътства много хора по света, явявайки се сериозен проблем и огромно предизвикателство, а именно социалната такава.
 При социалната фобия болните страдат изключително много, когато трябва да бъдат в пряко съприкосновение със заобикалящата ги среда. Опитват стоически да избягват срещи и всякакви контакти със себеподобните. Всеки един контакт може да доведе до нервна криза(в най-тежките случаи) или депресивни чувства, смесени с гняв, вина и не на последно място - страх.
 Защо обаче някои хора са така неспособни за приспособяване, избирайки си съдбата на отшелници? Това е доста сложен казус, който би могъл да се разглежда през множество призми, както и много индивидуално. Но като цяло, основната причина за подобно поведение е ниската самооценка.
 Социалната фобия обикновено върви ръка за ръка с друго, или други тревожни разстройства, като обсесивно компулсивно разстройство, паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство и т.н. Имайте предвид, че като цяло, тревожните разстройства не са свободни единици в пространството, като винаги си имат поне по още един "приятел" :)

 Една от основните причини за социалната фобия е страхът от отхвърляне. Жертвите до толкова се страхуват от това, че накрая предпочитат да се затворят в своя илюзорен свят, в който никой няма да ги тормози. Накрая се обричат на самота, отдавайки се на безкрайни анализи, касаещи собствената личност.
 Отхвърлянето като понятие може да има много лица, проявявайки се различно според ситуацията, а и обкръжението. В основата на всичко това е притеснението, че ще ни се подиграят или подценят усилията ни.
 Хората със социална фобия са особено чувствителни към критики. Могат да възприемат една случайно подметната дума, като сериозен повод за спор, карайки ги да се чувстват сериозно засегнати. Често околните дори не се замислят толкова много какво говорят, но болният приема всичко толкова сериозно, попадайки в един омагьосан кръг от който няма излизане. Склонни са да предъвкват в главата си с дни, определена реплика, невинно подметната от приятел или колега. Като в един момент тя се превръща в черен демон, разкъсващ душата на потърпевшия, който не е вече в състояние да мисли за нищо другo, освен за нанесения му удар. Страданието е толкова силно, че жертвата предпочита да прекъсне контактите си със заобикалящия го свят, отколкото да понася стрелите, запращани  право с сърцето му....

 Както вече споменах, в основата на социалната фобия е едно ниско самочувствие и като цяло недоверие в собствените сили и способности. Трябва да се замислите, какво пък толкова ще стане, ако дори някой ви обиди целенасочено? Означава ли това, че въпросният е прав? Защо толкова много ви интересува мнението на хората? И тук идва най-големият парадокс, а именно, че страдащите от социална фобия бягат от контакти, а в същото време упорити търсят одобрението на околните. Т.е. тук говорим вече за един сериозен сблъсък, в основата на който е егото, нуждаещо се отчаяно  от внимание, нежност и признание. И още по-парадоксален момент - завоалиране на досег с околния свят, а в същото време особено силно влияние, оказвано от него върху личността.

 Ако имате наченки на социална фобия, то е добре да потърсите психолог, с когото да поговорите. До колкото знам се провежда и медикаментозно лечение с помощта на антидепресанти. Аз лично съм против лекарствата, но един добър психолог би могъл да спомогне до намаляване на тревожността, както и повишаване на самочувствието.
 Това е особено сериозен проблем, защото както казах по-горе - контактът с околните причинява ужасяващ дискомфорт, но пък самотата не е по-добър вариант или решение като цяло. Важно е да се осъзнае, че това е болестно състояние, чиито симптоми ако не напълно лечими,  биха могли да бъдат изкоренени в един доста голям процент, което да доведе до едно нормална съществувание.

 Единствения съвет, който мога да ви дам е да не анализирате това, което някой си ви е подметнал. Знам, че е много трудно, но пък заслужава ли си да се хвърлят нерви заради някой, който едва ли е дори по-добър от вас самите. И тук нещо много важно, хората които са най-критични, обикновено не са съзидателни, което вътрешно ги огорчава и изпълва със злоба. Не се поддавайте на провокации. И запомнете, не винаги човекът срещу вас ви се подиграва, или дори - няма никакво желание за това. Често параноята е спътник на тревожните разстройства, като колкото по-рано го разберете, толкова по-добре за вас.

 Нищо прекалено не е здравословно, нито уединението, нито пък безкрайните и изморителни контакти с останалите. Придържайте се към златната среда, което ще спомогне до постигането на един духовен баланс.

 Победете страха с мъдрост!