Сънищата са нещото, което е подтиквало към размисли всеки от нас. Още от древността, съновиденията са били "инструменти" в ръцете на пророците, които са спомагали за разрешаването на лични и глобални проблеми. Днес хората вярват все още в магията им, но като че ли са малко по-скептични. За сметка пък на това, можете да откриете в почти всеки дом съновник, с чиято помощ мнозина опитват да разгадаят мистерията на сънищата.Има различни възгледи за сънищата. Според психолозите те са по скоро като огледало на нашето подсъзнание. Илюстрират нашите страхове и надежди, като разкриват проблеми, скрити в дълбините на душата ни. Многo често съм чувала схващането, че всеки герой в съня ни сме всъщност ние, като тези различни образи са собствените ни превъплъщения. Друг интересен факт е, че мозъкът не е в състояние да сътвори лице, което означава че всички типажи, които виждаме на сън, са присъствали в реалния ни живот.
Според Зигмунд Фройд сънищата са проекция на скритите желания, които поради обществените норми, личността не е в състояние да осъществи в реалния живот. Според него съновиденията не само спомагат за пълноценна почивка, а са дори пазители, които предпазват от странични дразнители. Като цяло психологът залага повече на това, че в сънищата се разиграват събития, случили се през деня, или събития, които бихме искали да ни се случат.
И сега идва моя ред да се изкажа относно сънищата! От съвсем малка сънувам кошмари. Може би съм била на три-четири години, когато ужасът започна. Такива отвратителни, грозни и уродливи създания виждах на сън, че теорията на Фройд за неосъзнатите желания ми се струва малко нелепа (поне в моя случай). До ден днешен не мога да си обясня, как мозъка на едно толкова малко дете, е способен да роди подобни извращения. Абсолютно съм убедена, че не съм виждала тези събития и физиономии, особено пък на четири годишна възраст.
Бях някъде около пет годишна, когато се научих на осъзнато сънуване, защото вече не се издържаше. И така намерих начин да се събуждам, когато кошмарите започваха.
Имам си кошмари до ден днешен, но вече съм свикнала. Опитвам да намеря някакво логично обяснение, като през всичките тези години търся информация по въпроса. Има интересна версия, в която се говори за генетичната памет. Между другото има логика, като това би дало светлина по въпроса. Ако приемем че нашите прародители са били свирепи убийци, то е твърде вероятно информация за това да се съдържа в генетичния ни код, като в сънищата ни си "спомняме" събития, преживени от трети лица.
Много популярна е темата за астрални пътувания по време на сън, или другояче казано - астрални проекции. Тези изживявания могат да бъдат осъзнати, или - неосъзнати. Като по време на сън се извършва неосъзнато пътешествие извън тялото. Някои хора вярват, че отиваме в паралелни светове, а други че посещаваме далечни планети. Може би това обяснява нелогичните сънища, които предполагам всеки е имал. Намираме се на напълно непознато за нас място, или пък не сме дори самите ние. Но пък дали това не са спомени от предишни животи? Е, можем само да гадаем.
Бих казала, че съм до голяма степен съгласна с възгледите на психолозите, че насън виждаме желанията и страховете си. Това са един тип "обикновени" преживявания на спящия човек. Особено неприятни са те, когато имаме тревоги и проблеми. Знаете, че в такива случаи се събуждате уморени и още по емоционално разклатени. Същото се отнася и за нашите желания, които често реализираме на подсъзнателно ниво. Но има и друг вид, които са така наречените пророчески сънища. Те не ни спохождат така често, но този феномен се случва на всеки поне няколко пъти през живота. И тук идва един много интересен въпрос, който съм си задавала, относно пророческите сънища, а именно дали не пътуваме във времето?
Има едно явление, което е много интересно. Проявява се на границата между будно и сънно състояние. Е, точно в този момент е възможно да получим много силни видения, които за съжаление да не можем да обясним, или защото нямат общо с нас, или защото ги забравяме много бързо. Според мен, точно в този момент се получава изкривяване на времето и пространството. Дали пък някакъв вид гравитационно поле не се задейства на микро ниво? Много "дали", но това е за съжаление тема, за която нямаме все още нужните доказателства.
Като обобщение ще кажа, че истината е някъде по средата. Една част от сънищата са рефлексия на собствения ни живот, а друга времево-пространствен пробив. Между другото има много теории, че времето е четириизмерно, но затова ще поговоря в друга тема. Та да се върнем на сънищата! Аз лично не ги обичам много, защото моите не са от най-приятните. Но съм имала прекрасни, изпълнени с невероятни преживявания. Случвало ми се е няколко пъти да летя на сън, което не е за изпускане. Но дори и да не харесваме "тайния" си живот, то нямаме друг избор, освен да го приемем за част от нас. Ще завърша с теорията, че сънищата са подготовка за срещата ни със смъртта.
И сега е време да ви кажа:
Коментари
Публикуване на коментар