За доброто и злото

Architecture Ideas Info

"Няма зли хора, има само нещастни."

                          Майстора и Маргарита 



 Започвам с този цитат от една великолепна книга, защото някак мислите ми се движат точно в тази посока. Личността, която за първи път в живота ми ме накара да се замисля върху това, кое е зло и кое добро, бе Михаил Булгаков по една или друга причина. 

  В битието си срещаме и мрак, и светлина, облечени в разнородни дрехи, гримирани и понякога опаковани така причудливо, че самите ние не успяваме да ги различим. 

 Все по-често ни се налага да правим избори, да поемаме отговорности, но накрая на краищата остава една бездна, една безкрайна болезнена празнота, която някак не съумяваме да запълним, поели по пътя си, обречени на мълчание, безгласно свенливи, стъпвайки по тръните на възходящата  пътека. 

 Светлината е така ярка и ослепителнa, че само малцина биха събрали изобщо смелост да се съприкосноват с нея. А мракът е онова чудо, бедствие, страст, трепет, въздишка, мистицизъм, упование, от което така имаме нужда, че сме готови да го поемем с едно дихание, разпръсвайки го в дълбините на душите си, наподобяващ черен опиум. 

 Но кажи читателю, как би съществувала онази чистата, ефирната, сияйната, неповторимата - Светлина, ако не познавахме черния самотник, наречен мрак?



   "Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?"


                                                                                                             Майстора и Маргарита 



 Нима сенките са толкова страшни, уродливи и свирепи? И как само оцеляват дори сред най-лъчистото слънце, отразявайки мрака, намиращ се някъде там, потънал в черна въздишка на огорчение. И как щяхме да открием  онази прекрасна и все усмихната Фея, ако не познавахме   душата на кармичната и сестра?




 "Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват."





                                                                                                               Майстора и Маргарита 


  Нека не забравяме, че именно страхът е един от палачите на мрака. Облегнат на дясното му рамо, любуващ се на демоните и вещиците, изпаднали в транс, той нервно потропва с крак, държейки черепа на отчаянието.
 Страхът поражда завист, гняв, отвращение, и все едни такива гнусни човешки пороци, намерили път към повърхността на земята, в търсене на светлината, която да осквернят.
 А гневът? Нима не е достоен брат на страха, та дори и негов лаком любовник, от чието мръсно съвокопление  се ражда обичаната им дъщеря - Омраза. И така, бавно, постепенно, плахa и невежа, пристъпва принцеса Омраза, крачейки към своя трон на покварата. И само ти, да ти! С твоето чисто сърце и красив ум би могъл да я победиш, запращайки я обратно към огнените езици на Адa.

   
  "О Вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете."

                                                                               Данте Алигиери                                                                                                                                          Ад


  „Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ – из „Мъртви души“.

                                                                                                 


 Но нека не забравяме, че пътят към Адa е постлан с добри намерения. И от всичко написано дотук  разбирате, колко е трудно да пробием мрака, който така деликатно се е впил по кожата, изпълвайки я с аромата на току що откъсната сълза, обвита в одеждите на страха и тъгата. И как да бъдем философи в тоя несправедлив свят, в който главните престъпници сме самите ние?