Колабринската библия, споделено с Краси Мундова

Краси Мундова

От дълго време в мен се породи желание и идея да напиша статия свързана с манускрипта от Колбрин. Древен ръкопис, който се състои от няколко части с различен произход. Смята се, че най-древната част от ръкописа е написана преди около 1500 г. пр.н.е. от древни египетски учени и астролози, които са нарекли ръкописа „Великата книга“.  Част от манускрипта е свързан с представите на древната херметическа школа за произхода на света и човека. Текста съдържа също така и разказа за масовото изселване на евреите от Египет, което го доближава като разказ и до старозаветните книги.  Хиляди години ръкописът е бил съхраняван в древен Египет, като се смята, че  е тайна книга на орден наречен „Синовете на огъня“. Древна египетска секта, чиито произход се губи във времето. Част от авторите, посветили време и енергия, за да изследват текста считат, че е ранносредновековен фалшификат, но за други, той е текст с оригинален древен произход, който крие в себе си знанията на Атлантида и древен Египет. Според повечето езотерици, египетската цивилизация е духовен наследник на атлантската,  която е обгърната  от тайнството на древните митове и легенди, които в същината си съдържат зрънцата на древното тайно учение за устройството на света и на човека. Оригиналният текст е бил пренесен от финикийски моряци до територията на днешна Англия, където келтските друиди внимателно са съхранили знанието, като са добавили в него много елементи от своето древно учение.

Колбринският ръкопис се състои от 11 части, както първите 6 части се смята, че са с египетски произход.  „Голямата книга“ разказва историята на Потопа с подробности, които липсват в Стария завет. Останалите 5 части, наречени "Келтски текстове" са знания, почерпани от друидската езотерична традиция.

Първоначално книгата е съхранявана в Албион, но с появата на християнството е намерила нов дом в абатството в Глостърбъри. Това абатство е добре известно в историята на Англия, тъй като се смята че там са били погребани легендарния крал Артур и съпругата му. През  1184 г. ръкописът оцелява по чудо след пожар, в който се счита, че е намесена дългата ръка на крал Едуард I, който е желаел да унищожи еретичния според тогавашните представи текст, без да предизвика недоволството на ордена, който е съхранявал ръкописа. Самото съществуване и оцеляване на „Великата книга“ се разглежда, като предизвикателство към католическата Библията, защото пресъздава темите за сътворението и бягството на евреите от древен Египет в една различна необременена от религиозни предразсъдъци светлина. Текстът е „богохулен“ според всички представи в средновековна Англия, затова спасението му се счита за чудо.

Колабринската библия

В наше време, книгата е била открита и публикувана в Сидни (Австралия). Част от книгата, озаглавена „Словата на Бога“, съдържа дълбоко езотерични текстове, които съответстват  напълно на два от основните херметическия принцип - този за менталния произход на съществуващото и  за причината и следствието. Според принципа на менталността, "Цялото е ум; Светът е ментален" /Кибалион/, а според принципа за причината и следствието - "Всяка Причина има свое Следствие; всяко  Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона,който не е познат; съществу­ват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона."/Кибалион/.

В текста могат да се открият паралели също така с кабалистичната представа за непознаваемостта на Твореца и невъзможността да се „надзърне“ зад сефирата Кетер, както и безсилието на човек да разбере цялото величие на творението и смисъла на всичко съществуващо, като родено в ума на Бога с любов и за любов. Ето част от древния текст:

„Смъртното знание е ограничено от смъртно невежество, а смъртните предствави са ограничени от духовна реалност. Не е разумно за смъртен човек да се опитва да разбира това, което е извън разбирането му, защото там се намира пътя на неверието и безумието. И все пак човек понякога се обрича да достигне отвъд себе си, като се стреми да постигне неща, които винаги му убягват. Така че в това негово състояние на неудовлетвореност, той замества безсилието на неразбирането с неща, които разбира. И ако тези неща слабо отразяват реалността, тогава не е ли отразяването на реалността изопачено? Макар че усилието има по-голяма стойност, отколкото липсата на отражение изобщо"

"Няма начала на Земята, защото тук всичко е ефекти. Крайната причина е другаде, защото кой човек може да каже кое е създадено първо – семето или растението?! А в действителност, нито едното, защото нещо, което не е, нито семето, нито растението е предшествало и двете, и това нещо също е предшествано от нещо друго. Винаги има предшестващи неща обратно до началото  и отвъд, дотам където е само Създателя. Така беше записано за тези неща в Голямата книга на Синовете на Огъня /древен орден –бел. авт./.

Преди началото имаше само едно Съзнание, това на Вечния, чиято природа не може да се изрази с думи. Той беше този, Единствения Дух, който не може да изчезне. Непознаваемият, мрачно усамотен в дълбоката тишина. Името което сега се произнася не е на това Великото Същество, което, оставайки безимено е началото и края, извън времето, извън обсега на смъртните. Този който предхождаше всичко съществувало, сам в неговото странно обиталище от несътворена светлина, която винаги остава неизчезваща,  и която никое око не би могло да гледа.  Той познаваше само себе си. Той бе безформен, не можеше да се прояви в нищото, защото всичко в Неговото Същество беше неизразен потенциал. Всички кръгове на вечността все още предстоеше да бъдат завъртени, за да бъдат изхвърлени навън, като безкрайни еони на съществуването. Те започваха с Него и завършваха с Него. Всичко бе безформено, без движение, спокойно, тихо, празно и тъмно. Никакво име не бе изречено и никакви съдби – оформени. Вечният покой  е нетърпим, а непроявения потенциал е безсилие. В самотата на безвремието, в Него възникна желанието да създава, да може да познае и изрази себе си и това генерира любовта Му. Той създаде мисъл и оформи в себе си самата универсална утроба на сътворението, съдържаща вечната същност на спящия дух."

"В началото се установи Закона, без който душите не могат да се развиват и да напредват, като всяка душа е божествен фрагмент с божествена искрица в себе си."

"Първо създадох простора, който е матрицата на всичко. Моето творение се случи пред мен като светлина преди пламък или топлина преди пожар. Дойде и все още се проявява, защото съществувам, защото Съм. Създаването по никакъв начин не ме засяга повече от човек, който се „засяга“ от сянката си, или светлината от отражението. Както дъждовните капки, вълни, реки, роса и мъгла са форми на вода, така всичко съществуващо и познаваемо от човека са различни форми на едно вещество. Това вещество има своя произход от Мен, но това не съм Аз. Аз съм източника на всички неща, продкрепящ, но не мога да бъда подкрепян от тях. Аз съм Създателят, а вие сте създанията. Аз съм Източника на живота. В необятността на моята природа, Аз поставих семето на нещата, от които се случва всичко, което сега или някога ще бъде. Хората трябва да подхранват духа си и да го поддържат с духовна цел. Те също трябва да научат, че духа не е нещо отделно от човека, или нещо в него. Човек е дух, човек е душата. Няма нужда от празни разговори. Човек трябва да осъзнае природата си, да търси себе си. Духовната част на човека не е нищо мистериозно, извън неговото същество, или нещо трудно за разбиране, за да открие, че не изисква много усилия за да се познае."

"Всички неща са от Мен, но човек може да прави с тях, каквото пожелае. Не се намесвам, но най-накрая човек е отговорен."(с подкрепа при превода Г.Петров)

В текста на манускрипта се откриват много съвременни разбирания за устройството на Битието и за холографския  принцип, по който е изградена Вселената/Вселените. Менталната природа на сътворението е особен вид субстанция на прасъзнанието на Духа, на Едното, което създава различните форми чрез вибрация на различна честота. Така Той създава светове. Човешкия ум е безсилен да разбере цялото величие на сътворението, но анализирайки древните текстове, които достигат до нас, като бисери на знанието, можем да се докоснем поне до частица от истината, която ни е дал великият Хермес Трисмегист.

Очаквайте продължение, свързано със знанията на древната херметическа традиция.

За благото на всички от Краси Мундова - дете на огъня, посветена на херметизма, таро и карите на мадам Ленорман