Моите стихове

Рицарят 

Понася удари безчет
от злобната съдба...

И  мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"

Прерязва злото с лъч от светлина,

поваляйки го във калта.

А ризницата му така блести,
че  клетниците заслепи..

И Донкихотовците са легенда ..

Сервантес бил е  идеалист..

Героят е в застой...
а рицарската броня...непотребна..

                                       09.04.2016 

Любов

 Така невинно се обричат 

с една ефирна лекота.

Така буквално ти обличат
тез тежки дрехи нa страстта.

Безумна си, и даже роза.
Понякога същински звяр! 

Поезия си, даже проза,
превръщайки се в мнима суета...

Играеш с нашите съдби,
чертаеш пътища, рушиш мечти..

А толкова болнава,
като старица толкова...толкова...побеляла

                                                        

                                                       20.042016

 Брахман

Една проява, иманенция...

 Божественост и цялост
 в тих предлог!

 Една  красива консистенция!

 Една непроменлива -
 материя и дух в едно!

 Ще търсим вечно просветление -
 от тук до другия живот!

 А битието е измамно,
 но пък родено от ЛЮБОВ!

 Душата е едно начало,
 прераснало във абсолют....

 А другото е неразбрано,
 невъзприето и в сляп протест  опровергано...

                                                           08.04.2016

Холографската вселена

  Създания прозрачно мислят..

 Въпроси и догадки...
 Теории и фрази...

 Цитати лицеприятни,

 но толкова непонятни. 

 А електроните се смеят -
 пробляскват и вилнеят!

 Зад твоя гръб вълна пенлива,
 а в твоето лице - частица дива..

 Къде е твоята материя?

 Къде са твойте чудеса?

 Холограма е, а не мистерия..

 Игриви кванти - светлина!

                                                                05.04.2016

Малкият принц 

 Едно момче с коси от злато

реши да пътешества...

Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби..

Тъй жадно бе момчето да узнае.

И в този устрем тласнат бе  и  други светове да опознае.

И колко странни бяха всички
в безсмисления си живот...

И някак неуверен  стоеше принцът
в посявката на диалог.

Един е суетен - материя без дух.
Един - несретен и тъжен алкохолик.

Трети пък начетен  и някак си нелепо тих...

Четвърти - лидер и смешник!

Петият е твърде скромен,

а шести е от алчността поробен.

И тъй във своето пътуване
намери малкото момче земята.

И приятелството той откри,
но всеотдайност трудно бе да му дари.

И в миг почувства се изгубен,
тъй липсваше му  любовта...

A беше толкова влюбен,
едва сега го осъзна...

                                                                10.05.2016

Жената на Адам

 Изсипва се гневът ти над цялата земя.

 Не ще простят греха ти,
 не ще пожалят твойта красота!

 Във песни си възпята,
 нощта е твоят дом...

 Поети вдъхновяваш,
 от тук до древността...

 Младежи съблазняваш,
 а на човечеството болести и смърт "даряваш".

 Ти спорна личност си,
 признавам , жената първа на Адам.

 С коси от мрак се разпиляваш.

 ветровете южни укротяваш
 На пълнолуние блестиш,

 копнежите им крехки ще сломиш...

 И демон, и съпруга, тъй спорен апокриф!
 Любовница и враг.

 Със злото във задруга,
 разпръскваш  мрак ...и само МРАК...

                                                                     02.04.2016

Вещици

 Сърдити вещици се скитат във воала на нощта..
 С цветя косите кичат, кикотят се
 и сричат...

 Извършват свойте заклинания,
 а огънят пламти..пламти...

 Телата - потни, уморени, кръвясали очи..

 От песните им иде нейде шепот -
 угаснали мечти!

 Обречени на Сатаната - целуват Му краката!
 Kоварни, тъжни и безлични..

 греховни, неприлични..

 Във  ритъма на транса, поклащат се и вият,
 а нейде дреме в полумрака мъртвешка тишина..

 Угаснали във пламъка, отвлечени слова,
 престорен шепот, безумен анекдот..

 Прокрадват се незабележимо разбудени лъчи...

 И тъй неутолимо и утрото блести.

 Рзтурва неумолимо вещерския ритул..

 А огънят сърдит е, от завист онемял...

                                                          08.07.2016

Обича ме 

Обичам те, защото  си красива..

Обичам топлия ти аромат...

Обичам устните ти цветни и
този тъжен носталгичен глас...

Обичам цялата ти лудост и този
южен темперамент..

Обичам цялото ти цяло,
преливащо в мъгла...без тлен...

Обичам тез очи дълбоки и
този странен поглед в теб...

Обичам страстните ти вопли и
крайността у теб...

Обичам твоите коси немирни,
пробудили вековни ветрове...

Обичам твоите ръце..

Обичам твоята усмивка,
обичам твоите сълзи..

Обичам те тогава, когато
даже те боли...

И тъй - обичам те завинаги...
Обичаш ли ме ти?

                                                 02.01.2016

Сатана

Озъбил се със  кокал във ръка,
в очакване на нова жертва , Сатаната.

Продажни Божии  чеда се хилят тъпо в мрака...

Душите им обречени без бой
не ще намерят никога покой...

Сънливи ангели потрепват
във знак на отвращение (лицемерие).

Сърдити строфи те изричат,
крилaтa си събличат...

Отнема им душите с подлост Сатаната..

Рисува със сълзите им,..
прокудени тела...

Мечтае със мечтите им..
Ах този ловък Сатана!

И мислите ти Той чете..

И чувствата ти Той предрича.

Ухажва суетата...прогонва самотата..
Виж само..колко щедро обещава Сатаната!

                                                                    08.09.2016

Пияницата

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен  от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата  тъпо, хили се на празните стени, взирайки се  вцепенен.

Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат  лъжлива стръв!
А стрелките хищно,  времето измерват...

Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !

                                                                                              10.06.16

Приказка за брезата

Съблече черния си шлейф нощта сънливо,
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.

А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,

и само споменът  във вените му затрептя...

От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза..

За него беше дъжд проливен, понякога  дъга....

И къпеха се двама във греха, с последните лъчи на залеза.

Но вятъра ги разпиля грижливо, довявайки след себе си тъга...

Превърна се поетът млад  във свещ, изгаснала в прегръдките на фея....

Безсмислен, жалък и свиреп, в очите му обреченост, душата завладяла....

И цялата му същност, тъй грозно изиграна, прелива от любов към нея!

И само да я зърне пак, така прозрачно бяла, не ще помисли за раздяла!

                       

                                                                                                         06.09.2016