labie.tumblr.com |
Емоциите могат да бъдат красиви, но също така негативни, угнетяващи и буквално разкъсващи ни отвътре. Обикновено при хора със силно изразени такива, е твърде вероятно да се наблюдават моменти на силна еуфория, която често е твърде краткотрайна, последвана от дисфория, украсена от багрите на депресивни мисли и настройки.
Типично за силно емоционалните хора е, че обикновено са над средното ниво на интелигентност, и много често са отдадени на изкуството - актьори, музиканти, писатели, художници и т.н. Този тип имат определено много по-висока сензитивност от останалите, което ги превръща в бели врани, заобиколени от черните си събратя, което накрая на краищата се оказва сериозен проблем при социализирането им.
Супер емоционалните хора имат потенциал, който им позволява както да творят, така и да усещат дълбоко в сърцето си изкуството, което е способно да ги докосне толкова силно, че буквално да ги накара да полетят отвъд небесата. Ето защо, този тип личности са често смятани за особняци, което е една предпоставка за трудното им приемане в обществото. За жалост, те самите се затварят в собствения си затвор, отдавайки се на вътрешно страдание, което ги лишава в много случаи от възможността са развитие и прогрес.
Силно емоционалните хора са по-щастливи, когато си живеят в един собствен свят, в който не присъстват сивите и озъбени физиономии от монотонното ежедневие. Потапяйки се в своята собствена реалност, отдават душата си на съзерцание и съзидание, но както казах, това са много раними хора, като най-малката критика може да ги изкара извън контрол, буквално пресушавайки и последната капчица оптимизъм, която им е останала. Бягството от реалността е често срещан проблем при тях, като сблъсъкът им с нея буквално води до панически атаки и непреодолима тревожност.
Твърде често, емоционалните хора са вълци единаци, чувстващи се неразбрани, прокудени от своите, абсолютни аутсайдери. Имат силната потребност да споделят мислите и идеите си с околния свят, но в същото време са ужасно уплашени от поредния провал. Но пък когато се появи искрата, то нищо не е в състояние да ги спре, вследствие на което често сътворяват неща, които ще бъдат запомнени от човечеството.
Силно емоционалните личности разбират света по един съвсем друг начин, което ги поставя по един или друг начин над останалите, но това изобщо не им помага, защото самите те имат лошо самочувствие и както вече споменах, всяка една забележки ги изкарва извън равновесиe, прекъсваща творческия процес.
Quiz Crunch |
Ще поговоря малко и за въпросните "палачи", които за съжаление, от както свят светува се явяват в ролята на критици, тровещи буквално живота на по-съзидателните личности във всяка една сфера на живота. Това са обикновено бездарни, но много амбициозни хора, които имат потребността да изпъкнат на всяка цена, прегазвайки всичко и всеки по пътя си. И тъй като нямат нужните качества са дълбоко наранени, което води до изблик на злоба към всеки един, който по един или друг начин има определени такива. Та тези "палачи" първо доста умело опипват почвата, следствие на което действат, изстрелвайки стрелата право в целта. Истинско удоволствие за тях е да причинят страдание, отчаяние и дори да видят сълзи в очите на "противника". Много често това са т.нар. интелектуални вампири, които са толкова празни отвътре, че имат потребността да се хранят от чуждите емоции, който процес е несъмнено последван от загубата на енергия на жертвата.
Сега разбирате, че трябва на всяка цена да игнорирате "палачите", защото не изпитват нищо друго освен завист и гняв. Ако имате подобни хора в обкръжението си, по добре изобщо не разговаряйте с тях, защото при всеки удобен момент ще опитат да ви уязвят с уж случайнo подметната обида, за която дори е възможно с усмивка да се извинят, до следващия път, разбира се. Ако питате мен, бягайте и се спасявайте!
Всеки досег с "палачите" води до тревожност, която пък от своя страна води до липса на серотонин, предхождащ депресия, последвана от страховa невроза. Така че не си го причинявайте, забравете егото, бъдете си емоционални, но колкото по-малко говорите с подобни хора, толкова по-добре. Убедена съм, че няма как, от цялото ви обкръжение да нямате поне един себеподобен, с който бихте могли да разговаряте на едно по-високо интлектуално ниво.
Като един завършек, бих искала да кажа, че емоциите са нещо прекрасно. Те ни дават виталност, устрем, та дори и един невероятен досег до едни други, много по-красиви светове. Само една силно чувствителна натура е способна буквално да настръхне, когато слуша любимата си песен, или пък да се разплаче на филм, в което няма абсолютно нищо срамно, даже напротив.
Бъдете горди от силната си емоционалност, но не забравяйте да поддържате така необходимия баланс, което пък е една чудесна предпоставка за развитие и дори досег с мъдростта!
Много красиво написана статия! Хареса ми. Доста е трудно да се избягват тези интелектуални вампири. Съгласен съм, че емоциите са нещо хубаво, но има моменти, в които стигам дотам, че завиждам на социопатите.
ОтговорИзтриванеПоздрави:
Емануел