Ето един въпрос, който измъчва съзнанието ни в продължение на хиляди години, а именно - "Има ли задгробен живот?". Според всяка една религия, отговорът е "да". Християните например вярват, че след смъртта отиваме или в Рая, или пък в Ада, в зависимост от делата ни. Да ви кажа честно, не съм особено запозната с Корана, както и с Кабала, но нещата изглеждат почти еднакво навсякъде. Будистите вярват в прераждането, но там също има силен контраст между доброто и злото.
Имах един познат, който беше атеист, та той твърдеше, че хората си създават една илюзия, в лицето на религията, която ги предпазва от ужаса на смъртта. А кое ни плаши толкова много? Големият страх е въз основа на предстоящото нищо, безкрайно нищо, необратимо и гаснещо, гризещо всеки индивид от вътре, наподобяващо цяла артилерия от човекоядни червеи.
Хайде да се върнем на теорията за една Холографска Вселена, чрез която нашите мисли проектират заобикалящия ни свят. Важно е да разберем, че няма минало, както и настояще, като те са две илюзорни сестри. Вероятно е също, моментът, в който се намираме точно сега, докато ти, драги читателю четеш това, също да е една огромна ИЛЮЗИЯ на сетивата. програмирани от човека без "лице". Не вярвайте на сетивата си, защото те са също част от програмата, предпазваща ни от неописуем шок.
Но нека се върнем на духовете...Уважавани от мен пророци, като Ванга и Вера Кочовска, говорят открито за контакт с мъртвите. Те цитират думите им, изказват желанията им, като по този начин шокират не веднъж близки и роднини. Нa какво се дължи това? Мъртвите сред нас ли са, или това е прочит от инфармационното поле?
Преди години имах нещастието да живея в стара къща, в чиито обятия бяха прибрани не един или двама смъртника. Дали ме беше страх? Ужасно! Аз и другите с мен бяхме в състояние да чуем вопли и страдание по цели нощи. Тракаше се, тропаше се, чуваше се някакъв монолог, изнасян от нервен мъж, а малко дете не спираше да плаче. Толкова ме беше страх, че не знам как съм спала там. Понякога звънеца започваше да звъни точно в дванадесет полунощ, докато не го избих и с моята мъка се приключи. Знаех добре историята на къщата, в която се бяха развивали не една драма, придружени от насилие и тормоз. Но съм убедена, че това не се дължеше на моето въображение, тъй като имаше и други свидетели.
Ето и моето обяснение по въпроса. Ако питате мен, във въпросната къща нямаше никой, но стените сякаш пазеха информация за трагичните събития, които се бяха случвали през годините. Или пък просто две измерения се сблъскваха, карайки всеки от нас да се плаши като заек. Има възможност, хората, които са живеeли преди нас да са чували нашите гласове, като проява на спомен от бъдещето. Тук говорим за изкривяване на времето и пространството.
Надявам се да следите мисълта ми, тъй като опитвам да изкажа много факти в един кратък текст. Та нека се върнем обратно към времето и пространството. Според Айнщайн, пробива във времето е напълно възможен, но за съжаление доказан само чрез математически изчисления. Както и да e, всичко опира до записи, намиращи се в Aкаша, както и преплитане на няколко паралелни свята. А в съседния паралелен свят сме отново ние, но например преди десет години, a в друг пък сме с десет години по-стари. Ние просто никога не умираме! Още веднъж - няма минало и бъдеще, а само черни дупки, които засмукват дадена материя, изхвърляйки я обратно преобразена, като нека не забравяме, че в процеса - материята се разгражда до чиста енергия.
Вероятно, когато контактьорите говорят с мъртвите, то това съвсем не са призраци, а по-скоро живи същества от друго измерение. Ние живеем съвсем успоредно на самите себе си. Възможно е е да се намираме и в друга Вселена, ако това ви звучи по-добре, но опредено призраци няма, а по-скоро сянка пленена в спомени, разкъсвана между два свята.
Спомняте ли си за така нареченото deja vu? Хората, запознати с темата, знаят много добре за какво говоря. Е, това е точно защото ни е сме сега, както и преди, а в същото време и в бъдещето. И тук някой от вас може да запитат "А има ли свободна воля?". Според мен "не", но тук не налагам мнение, а говоря това вследствие на дългогодишни изследвания по темата, както и вярвайки на собствената си интуиция.
Ние сме едни мънички пиленца, а в същото време така нежни и уязвими! Всеки от нас има своята Божествена душа, която е много важно да почитаме и обичаме. Няма зло без добро, няма нощ, без да има ден. Няма живот без смърт, като в случая тя се явява един мост между световете.
Хайде да се върнем на теорията за една Холографска Вселена, чрез която нашите мисли проектират заобикалящия ни свят. Важно е да разберем, че няма минало, както и настояще, като те са две илюзорни сестри. Вероятно е също, моментът, в който се намираме точно сега, докато ти, драги читателю четеш това, също да е една огромна ИЛЮЗИЯ на сетивата. програмирани от човека без "лице". Не вярвайте на сетивата си, защото те са също част от програмата, предпазваща ни от неописуем шок.
Но нека се върнем на духовете...Уважавани от мен пророци, като Ванга и Вера Кочовска, говорят открито за контакт с мъртвите. Те цитират думите им, изказват желанията им, като по този начин шокират не веднъж близки и роднини. Нa какво се дължи това? Мъртвите сред нас ли са, или това е прочит от инфармационното поле?
Преди години имах нещастието да живея в стара къща, в чиито обятия бяха прибрани не един или двама смъртника. Дали ме беше страх? Ужасно! Аз и другите с мен бяхме в състояние да чуем вопли и страдание по цели нощи. Тракаше се, тропаше се, чуваше се някакъв монолог, изнасян от нервен мъж, а малко дете не спираше да плаче. Толкова ме беше страх, че не знам как съм спала там. Понякога звънеца започваше да звъни точно в дванадесет полунощ, докато не го избих и с моята мъка се приключи. Знаех добре историята на къщата, в която се бяха развивали не една драма, придружени от насилие и тормоз. Но съм убедена, че това не се дължеше на моето въображение, тъй като имаше и други свидетели.
Ето и моето обяснение по въпроса. Ако питате мен, във въпросната къща нямаше никой, но стените сякаш пазеха информация за трагичните събития, които се бяха случвали през годините. Или пък просто две измерения се сблъскваха, карайки всеки от нас да се плаши като заек. Има възможност, хората, които са живеeли преди нас да са чували нашите гласове, като проява на спомен от бъдещето. Тук говорим за изкривяване на времето и пространството.
Надявам се да следите мисълта ми, тъй като опитвам да изкажа много факти в един кратък текст. Та нека се върнем обратно към времето и пространството. Според Айнщайн, пробива във времето е напълно възможен, но за съжаление доказан само чрез математически изчисления. Както и да e, всичко опира до записи, намиращи се в Aкаша, както и преплитане на няколко паралелни свята. А в съседния паралелен свят сме отново ние, но например преди десет години, a в друг пък сме с десет години по-стари. Ние просто никога не умираме! Още веднъж - няма минало и бъдеще, а само черни дупки, които засмукват дадена материя, изхвърляйки я обратно преобразена, като нека не забравяме, че в процеса - материята се разгражда до чиста енергия.
Вероятно, когато контактьорите говорят с мъртвите, то това съвсем не са призраци, а по-скоро живи същества от друго измерение. Ние живеем съвсем успоредно на самите себе си. Възможно е е да се намираме и в друга Вселена, ако това ви звучи по-добре, но опредено призраци няма, а по-скоро сянка пленена в спомени, разкъсвана между два свята.
Спомняте ли си за така нареченото deja vu? Хората, запознати с темата, знаят много добре за какво говоря. Е, това е точно защото ни е сме сега, както и преди, а в същото време и в бъдещето. И тук някой от вас може да запитат "А има ли свободна воля?". Според мен "не", но тук не налагам мнение, а говоря това вследствие на дългогодишни изследвания по темата, както и вярвайки на собствената си интуиция.
Ние сме едни мънички пиленца, а в същото време така нежни и уязвими! Всеки от нас има своята Божествена душа, която е много важно да почитаме и обичаме. Няма зло без добро, няма нощ, без да има ден. Няма живот без смърт, като в случая тя се явява един мост между световете.
Коментари
Публикуване на коментар