Христо Ангелов |
Представям ви не безизвестния художник, родом от Разград, Христо Ангелов. Много съм му благодарна за честта с която ме удостои, съгласявайки се да ми даде това интервю. Ще си поговорим за нещата от живота, любовта, изкуството, вдъхновението и още нещо..
Ева: Привет Христо. Ще ни разкажеш ли с няколко думи за себе си? Къде си роден, какъв е твоя свят, катo вероятно на читателите ще бъде интересно да споделиш и мъничко за детството си.
Христо: Здравей, Ева! Първо, благодаря ти за шанса за изява, който ми даваш с това интервю. Да, роден съм в Разград и в момента живея в този град. Градът е малък, но за сметка на това с богато културно минало. Спомените ми от детските години са свързани с един спокоен, провинциален (в добрия смисъл на думата) живот. Част от детството ми премина в най- бурните, начални години на демокрацията, но „хванах” малко и от предишния, социалистически строй- въпреки всичко мога да кажа, че имах щастливо и безгрижно детство.
Ева:Къде завърши образованието си на художник? С какво свързваш студентските години?
Христо: Завърших висше образование, магистърска степен по „Живопис” в Шуменски университет „Епископ К. Преславски”. Студентските ми години бяха чудесни- весели, изпълнени със забавни моменти с приятели. От университета през лятото ни водеха да рисуваме на пленери в различни краища на страната- Мелник, Роженския манастир, Рилския манастир, по морето…, и това ми позволи да опозная и тази част от България. Е, разбира се имах и проблеми с хазяи, квартири, наеми (понякога и с някои от професорите ;) ), но това си е част от чара на студентския живот ☺ .
Ева: Трудно ли е в България да бъдеш артист? Не остава ли изкуството малко на задан план, пред непрестанната нужда на хората да задоволят един друг вид потребности, касаещи материалната страна на живота?
Христо: Да, без съмнение времената не са от най- подходящите за занимаване с изкуство. Но всъщност кога ли са и били (може би единствено в споменатия вече социалистически строй, когато държавата подпомагаше хората на духа и културата)- доколкото съм чувал тогава например художниците са имали гарантирани откупки на картините си (и то на доста добри цени), това ги е стимулирало да правят и повече изложби. Сега обаче вече реалността е друга- за добро или зло всеки творец се справя сам и на фона на царящата бездуховност и материална нищета това е една никак нелека задача.
Ева: Какво те вдъхновява? Знам, че обичаш романите на Стивън Кинг и си бил винаги увлечен по мистиката. Това до каква степен се отразява върху изкуството, което създаваш?
Христо: О, да! Стивън Кинг с неговите мрачни и зловещи истории (един вид съвременни, модерни приказки) оказа голямо влияние върху темите, които избирам в картините си и въобще върху начина ми на мислене. Пробвал съм да илюстрирам негови произведения (къде по- успешно, къде- не) и търся този необичаен подход към съвсем обикновени, тривиални неща от ежедневието и заобикалящия ни свят, който присъства и в неговите книги. Отделно от това пък картините ми са двусмислени, изпълнени със скрита символика, имам и различни препратки към митовете и легендите на различните народи.
Ева: И тъй като блогът е свързан с езотерика и духовно развитие, не мога да се въздържа да не попитам относно душевната ти настройка. Вярваш ли в магията? Или по-скоро в онази магия на сътворението, която е изпълнила безжизненото с живот от самото начало на съществуванието?
Христо: Да, вярвам в магията. Както в този по- философски смисъл (магията като нещо абстрактно, нещо, което е извън нас, нещо което е било много преди и което ще бъде много след нас- нещото, което ни е вдъхнало искрицата живот). С две думи- магията, свръх-силата, която от парче сурово, безжизнено месо (според някои теории- амеби в хаотичния, древен бульон на първичния океан) ни е превърнала в мислещите, обичащи, страдащи, предаващи и вечно предавани същества, наречени хора. От друга страна вярвам и в другия смисъл на думата- магията като качество, като способност, която притежават някои хора. Мисля, че наистина има такива сред нас, които притежават по- специална дарба. Дарбата, чрез определени ритуали и древни практики да влияят върху съдбата и живота на други хора.
Ева: Споделял си ми за безбройните си пътувания по света. Ще ни разкажеш ли малко за очарованието, с което се изпълва всеки, докоснал се до една чужда и непозната земя и култура?
Спомени от Белград |
Христо: Да, пътуванията. Винаги съм искал да пътувам и наистина съм благодарен на съдбата, че успях да осъществя тази своя мечта. Всяко пътуване разбира се е свързано с определен риск (особено в динамичния и честно казано шантав свят, в който живеем). Най- малкото е доста трудно понякога човек да изостави комфорта, домашния уют за да тръгне по пътя (с всичките му там неудобства) за непозната за него държава. Но веднъж направи ли го чувството е неописуемо (още си помня първото ми излизане в чужбина- пътуване до Прага, Будапеща и Виена- и вълнението, което изпитах на границата ☺ ). Иначе, за човек на изкуството като мен срещата с величествените западно- европейски катедрали, културата на всички тези държави, шедьоврите на големите майстори (имах късмета да бъда в две от най- богатите световни галерии- „Лувъра” в Париж и „Уфици” във Флоренция) е нещо, което винаги ще помня.
Ева: На 2 Декември миналата година, ти направи страхотна изложба в Разград. Читателите могат да разгледат снимките, които вече съм добавила, за да добият по-ясна представа за естеството на работата ти. Ще ни споделиш ли как протече мерояприятието и дали се почувства задоволен от резултатите?
Родителите на Христо Ангелов |
Христо: Да, изложбата колкото и нескромно да звучи се получи чудесно. За малък град като Разград посещаемостта беше повече от задоволителна. Дойдоха много хора (даже съжалявам, че пропуснах да поканя някои- извинявам им се за което) мои бивши учители казаха много хубави думи за мен, получих и подкрепа от колегите в библиотеката. Наистина не съжалявам, че направих изложба точно този момент. А и като равносметка имах няколко откупени картини, което в наши дни не е никак малко постижение ☺ .
Ева: На колко години беше, когато за първи път четката в ръката си? Подкрепя ли те семейството ти за твоя избор?
Христо: О, в най- ранна детска възраст. Сещам се, че като хлапе ме бяха записали в кръжок по рисуване. Та там едно от основните ни занимания (явно преподавателя беше решил,че ще ни е от полза в изграждането ни като следващите Пикасо или Рембранд ☺ ) беше да белим картофи, да ги режем на различни по форма кубчета, да ги боядисваме в различен цвят и после просто да ги отпечатваме на листа. Отидох два пъти и повече не стъпих ☺ (не съжалявам за което ;) ). А семейството ми винаги ме е подкрепяло- с всичките ми настроения, избухливост, липса (както и прекомерно) вдъхновение… Винаги са били до мен и са ми помагали с каквото могат.
Ева: Какво мислиш за нивото на културата и изкуството в един по-световен мащаб? Не се ли хората прекалено комерсиални? Има ли изобщо изкуство в наши ди и по-какъв начин е изразено то?
Христо: Мисля, че в известна степен изкуството е изчерпано. Трудно е да се измисли нещо ново. Напоследък ми се върти идеята за кръговете в английските жита. Сещаш се- огромните, странни геометрични фигури, които изникват от нищото в английската провинция (а май и на други места по света) и са толкова прекрасни и внушителни в своята съвършена, идеално изчислена красота. Та си мисля, според някои хора са дело на извънземна цивилизация и неин опит да осъществи контакт с нас (не изключвам тази версия, всичко е възможно). От друга страна- ами ако са дело на хора- артисти и това е техния начин да се покажат пред света. Това е нещо принципно ново- изкуство, което излиза от рамките на галериите и се вписва съвършено в заобикалящия ни свят. Ако е така, направо е удивително! А иначе масовото „изкуство” с което ни заливат- пълна безсмислица. Певци- еднодневки, актьори- еднодневки- въобще, типичния пример за американския термин „bublle- gum” („дъвка за балончета”). Мляскаш, надуваш го, пуква се, забравяш го, продължаваш да мляскаш и правиш следващото- и така, до безкрай…
Ева: И последен въпрос...Не мога да се въздържа да не те попитам относно музикалните ти предпочитания, тъй като самата аз съм меломан. И още един въпрос по темата: Намираш ли вдъхновение от музиката?
И аз ти благодаря! МНОГО!!!
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря!
Изтриване