Пропускане към основното съдържание

Представена публикация

На къде отиваш Свят?

За магията на изобразителното изкуство - интервю с Христо Ангелов

Христо Ангелов 
Представям ви не безизвестния художник, родом от Разград, Христо Ангелов. Много съм му благодарна за честта с която ме удостои, съгласявайки се да ми даде това интервю. Ще си поговорим за нещата от живота, любовта, изкуството, вдъхновението и още нещо..




Ева: Привет Христо. Ще ни разкажеш ли с няколко думи  за себе си? Къде си роден, какъв е твоя свят, катo вероятно на читателите ще бъде интересно да споделиш и мъничко за детството си.



Христо: Здравей, Ева! Първо, благодаря ти за шанса за изява, който ми даваш с това интервю. Да, роден съм в Разград и в момента живея в този град. Градът е малък, но за сметка на това с богато културно минало. Спомените ми от детските години са свързани с един спокоен, провинциален (в добрия смисъл на думата) живот. Част от детството ми премина в най- бурните, начални години на демокрацията, но „хванах” малко и от предишния, социалистически строй- въпреки всичко мога да кажа, че имах щастливо и безгрижно детство.


Ева:Къде завърши образованието си на художник? С какво свързваш студентските години? 
  

Христо: Завърших висше образование, магистърска степен по „Живопис” в Шуменски университет „Епископ К. Преславски”. Студентските ми години бяха чудесни- весели, изпълнени със забавни моменти с приятели. От университета през лятото ни водеха да рисуваме на пленери в различни краища на страната- Мелник, Роженския манастир, Рилския манастир, по морето…, и това ми позволи да опозная и тази част от България. Е, разбира се имах и проблеми с хазяи, квартири, наеми (понякога и с някои от професорите ;) ), но това си е част от чара на студентския живот .


Ева: Трудно ли е в България  да бъдеш артист?  Не остава ли изкуството малко на задан план, пред непрестанната нужда  на хората да задоволят един друг вид потребности, касаещи материалната страна на живота? 
   

Христо: Да, без съмнение времената не са от най- подходящите за занимаване с изкуство. Но всъщност кога ли са и били (може би единствено в споменатия вече социалистически строй, когато държавата подпомагаше хората на духа и културата)- доколкото съм чувал тогава например художниците са имали гарантирани откупки на картините си (и то на доста добри цени), това ги е стимулирало да правят и повече  изложби. Сега обаче вече реалността е друга- за добро или зло всеки творец се справя сам и на фона на царящата бездуховност и материална нищета това е една никак нелека задача.


Ева: Какво те вдъхновява? Знам, че обичаш романите на Стивън Кинг и си бил винаги увлечен по мистиката. Това до каква степен се отразява върху изкуството, което създаваш? 

Христо: О, да! Стивън Кинг с неговите мрачни и зловещи истории (един вид съвременни, модерни приказки) оказа голямо влияние върху темите, които избирам в картините си и въобще върху начина ми на мислене. Пробвал съм да илюстрирам негови произведения (къде по- успешно, къде- не) и  търся този необичаен подход към съвсем обикновени, тривиални неща от ежедневието и заобикалящия ни свят, който присъства и в неговите книги. Отделно от това пък картините ми са двусмислени, изпълнени със скрита символика, имам и различни препратки към митовете и легендите на различните народи.


Ева: И тъй като блогът е свързан с езотерика и духовно развитие, не мога да се въздържа да не попитам относно душевната ти настройка. Вярваш ли в магията? Или по-скоро в онази магия на сътворението, която е изпълнила безжизненото с живот от самото начало на съществуванието?

Христо: Да, вярвам в магията. Както в този по- философски смисъл (магията като нещо абстрактно, нещо, което е извън  нас, нещо което е било много преди и което ще бъде много след нас- нещото, което ни е вдъхнало искрицата живот). С две думи- магията, свръх-силата, която от парче сурово, безжизнено месо (според някои теории- амеби в хаотичния, древен бульон на първичния океан) ни е превърнала в мислещите, обичащи, страдащи, предаващи и вечно предавани същества, наречени хора. От друга страна вярвам и в другия смисъл на думата- магията като качество, като способност, която притежават някои хора. Мисля, че наистина има такива сред нас, които притежават по- специална дарба. Дарбата, чрез определени ритуали и древни практики да влияят върху съдбата и живота на други хора.


Ева: Споделял си ми за безбройните си пътувания по света. Ще ни разкажеш ли малко за очарованието, с което се изпълва всеки, докоснал се до една чужда и непозната земя и култура? 
  

Спомени от Белград 
Христо: Да, пътуванията. Винаги съм искал да пътувам и наистина съм благодарен на съдбата, че успях да осъществя тази своя мечта. Всяко пътуване разбира се е свързано с определен риск (особено в динамичния и честно казано шантав свят, в който живеем). Най- малкото е доста трудно понякога човек да изостави комфорта, домашния уют за да тръгне по пътя (с всичките му там неудобства) за непозната за него държава. Но веднъж направи ли го чувството е неописуемо (още си помня първото ми излизане в чужбина- пътуване до Прага, Будапеща и Виена- и вълнението, което изпитах на границата ). Иначе, за човек на изкуството като мен срещата с величествените западно- европейски катедрали, културата на всички тези държави, шедьоврите на големите майстори (имах късмета да бъда в две от най- богатите световни галерии- „Лувъра” в Париж и „Уфици” във Флоренция) е нещо, което винаги ще помня.


Ева: На 2 Декември миналата година, ти  направи страхотна изложба в Разград. Читателите могат да разгледат снимките, които вече съм добавила, за да добият по-ясна представа за естеството на работата ти. Ще ни споделиш ли как протече мерояприятието и дали се почувства задоволен от резултатите? 
 

Родителите на Христо Ангелов
Христо: Да, изложбата колкото и нескромно да звучи се получи чудесно. За малък град като Разград посещаемостта беше повече от задоволителна. Дойдоха много хора (даже съжалявам, че пропуснах да поканя някои- извинявам им се за което) мои бивши учители казаха много хубави думи за мен, получих и подкрепа от колегите в библиотеката. Наистина не съжалявам, че направих изложба точно този момент. А и като равносметка имах няколко откупени картини, което в наши дни не е никак малко постижение .

 
Ева: На колко години беше, когато за първи път  четката в ръката си?  Подкрепя ли те семейството ти за твоя избор?
 
 
Христо: О, в най- ранна детска възраст. Сещам се, че като хлапе ме бяха записали в кръжок по рисуване. Та там едно от основните ни занимания (явно преподавателя беше решил,че ще ни е от полза в изграждането ни като следващите Пикасо или Рембранд ) беше да белим картофи, да ги режем на различни по форма кубчета, да ги боядисваме в различен цвят и после просто да ги отпечатваме на листа. Отидох два пъти и повече не стъпих (не съжалявам за което ;) ). А семейството ми винаги ме е подкрепяло- с всичките ми настроения, избухливост, липса (както и прекомерно) вдъхновение… Винаги са били до мен и са ми помагали с каквото могат.


Ева: Какво мислиш за нивото на културата и изкуството в един по-световен мащаб? Не се ли хората прекалено комерсиални? Има ли изобщо изкуство в наши ди и по-какъв начин е изразено то? 
   


Христо: Мисля, че в известна степен изкуството е изчерпано. Трудно е да се измисли нещо ново. Напоследък ми се върти идеята за кръговете в английските жита. Сещаш се- огромните, странни геометрични фигури, които изникват от нищото в английската провинция (а май и на други места по света) и са толкова прекрасни и внушителни в своята съвършена, идеално изчислена красота. Та си мисля, според някои хора са дело на извънземна цивилизация и неин опит да осъществи контакт с нас (не изключвам тази версия, всичко е възможно). От друга страна- ами ако са дело на хора- артисти и това е техния начин да се покажат пред света. Това е нещо принципно ново- изкуство, което излиза от рамките на галериите и се вписва съвършено в заобикалящия ни свят. Ако е така, направо е удивително! А иначе масовото „изкуство” с което ни заливат- пълна безсмислица. Певци- еднодневки, актьори- еднодневки- въобще, типичния пример за американския термин „bublle- gum” („дъвка за балончета”). Мляскаш, надуваш го, пуква се, забравяш го, продължаваш да мляскаш и правиш следващото- и така, до безкрай…




Ева: И последен въпрос...Не мога да се въздържа да не те попитам относно музикалните ти предпочитания, тъй като самата аз съм меломан. И още един въпрос по темата: Намираш ли вдъхновение от музиката? 

 

 Христо: Музиката, която харесвам е основно рок и метъл. Със сигурност ще пропусна някои, но като почнеш от 60-те (групи като Сабатн, Доорс, Цепелин) ,екстравагантните 70 (Куин, ЕЛП, Джетро Тъл, Йес…), траш- метъл зверовете на 80-те (за мен това си остават Металика- не, че Мегдет или Слейър са по- лоши, просто мой личен вкус) и достигнеш до днешните екстремни, мрачни герои като Крейдъл ъв Филт, Диму Боргир, Чилдрен ъф Бодом… И все пак някак над всичко това си остават една от групите, които най- много ми е повлияла (нещо като Стивън Кинг в литературата )- Пинк Флойд. Те просто са извън всякакви класации ;) поне според мен. А иначе музиката постоянно ме вдъхновява- слшам музика докато рисувам. Имам и картини, вдъхновени от песни. Например „Дамата от езерото” (която осввен, че вдъхновена от легендата за крал Артур, носи и името на една много хубава песен от последния албум на Рейнбоу с Дио). Друга моя картина носи заглавието на песен на Джетро Тъл- „Скитникът”…



Благодаря за страхотното интервю!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Преминаване в Петото измерение

The Pattern Connection - WordPress.com  Много хора се пробуждат, а други все още са в летаргия, неразбиращи какво се случва с човечеството. За тези които са наясно какво е Третото измерение, бих искала да кажа, че много от нас навлизат в Четвъртото, като пълната трансформация ни води до т.нар. Пето измерение. Ако мога да обясня за какво идва на реч с "човешки" думи, то определено бих се спряла на това, че всичко, което ни дават сетивата не е съсвем "реално" и подлежи на "корекции", които биха били постигнати, когато отделния индивид започне да вибрира с едни по-високи честоти.  Нека си представим как стоим по средата на улица, заобиколени от високи сгради. Способни сме да видим сградите, минувачите по улицата, трафика, слънцето, облаците.., но можем ли да видим какво се случва зад самите сгради? Е, отговорът е еднозначен - не, не можем! Ако обаче започнете да трептите с други честоти, прескачайки в Петото измерение, то няма да имате подобен проблем, з

Вещи, които имат лоша енергия

 Докато изхвърлях сухи цветя днес ми дойде идеята да напиша статия за вещите, носещи лоша енергия. Те са толкова много, както и толкова разнообразни, че надали ще успея да ги класифицирам в рамките на тази публикация.  Когато говорим са обсебени вещи, всеки си представя Анабел или сходните с нея асоцияции, но не можете да повярвате колко много от заобикалящата ви материя има негативно присъствия, независимо, че е нежива. Ще дам няколко примера, като целта ми е да ви замисля, а не да ви убедя в правотата си.  Огледалата   На огледалата бях посветила отделен пост, но сега ще кажа само няколко думи за тях. Те са портал към отвъдното, или ако искате го наречете - "паралелен свят". Не се втренчвайте по никакъв повод в повърхността на този магичен предмет, защото не знаете къде може да ви отнесе. Не е желателно да имате огледало в спалнята, особено когато е тъмно и витаят всякакви сили, подвластни на мрака.   Избягвайте също контакта със старинни огледала, защото според

Пет признака, показващи, че имаш силно развита интуиция

"Интуицията е свещен дар, а умът - негов предан слуга. Изградили сме общество, което почита слугата, а забравя за дарa."                                                                                                                              Алберт Айнщайн  Някак в забързания си живот забравяме, че имаме и други сетива, освен тези, които вече сме разпознали. Много често, именно тези скрити дарове от Бог, много ясно ни подсказват какво точно трябва да направим в дадена ситуация, но уви, изобщо не слушаме вътрешния си глас.  Страхът е например от онези недостатъци, а смело бих го нарекла и порок, който произтича именно от непознаването на вътрешната ни същност.  Но нека говорим по същество и проследим онези пет  признака, които съвсем очебийно говорят за това, че имате силно развита интуиция, в която трябва да се вслушвате повече.   Първи признак: Ако имате ясни съновидения, които много добре си спомняте, когато се събудите сутрин, то задължително трябва

За човешката душа, интервю с Орлин Баев

Орлин Баев   Казвам здравей на Орлин Баев, който е един от най-изявените психолози в България  и неспорно познавател на човешката душа. Дипломиран психолог, който обаче не се задоволява само с познанието, добито в университетските среди, продължаващ развитието си, с едничката цел да помага на хората. Провежда психотерапия, включваща Когнитивно поведенческа такава, както и хипноза, с цел разкриване на онези сенки, намиращи се дълбоко в подсъзнанието, но отговорни за страданието, така присъщо на нашата природа.  Ева: Здравей и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли казал няколко думи за себе си на читателите? Орлин Баев:  Аз съм ... човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя - знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят. Обичам, обичам да обичам. Знам каква райска може да бъде тази планета, виждам я такава. Виждам хората съзнателни, резониращи с любовта, мъдростта, т

Кратко тълкуване на картите таро

ayudamistica.com   Все не ми остава време да напиша всичите значения на картите таро, но в тази статия ще направя малък анализ на тези, които най-често са показвали нещо значимо в моята практика.  Не веднъж съм казвала, че картите са чудесен инструмент в ръцете на магьосникa, но най-вече той се води от вътрешния си глас, или така наречената интуиция. Понякога, та дори твърде често, не е никак лесно да комбинираме картите една с друга, стигайки до една по-ясна картина, изобразяваща ситуацията на питащия. Аз лично ползвам най-често подредбата Келтски кръст, защото тя най-ясно ми показва психологическата нагласа на човека, търсещ отговор на вълнуващия го въпрос, както и развитието на нещата в едно по-близко бъдеще.  Трябвa да се изолираме от логичното мислене, когато си служим с този способ, отдавайки цялото си същество на една приказка, която няма край, а само едно вълнуващо начало...  И така, нека започне...ПРИКАЗКАТА...  Най-напред бих искала да започна с Отшелника, защото

Как да разберем, че имаме ясновидска дарба?

Power of Positivity     Навярно всеки един от вас, особено тези които са решили да прочетат този пост, понякога са се замисляли, дали имат  екстрасензорни способности. В тази кратка статия ще се опитам да ви помогна да разберете това, като ви дам няколко примера, допълващи темата и спомагащи за нейното изясняване.   Отговорът на въпросът идва от само себе си, особено когато осъзнаете нуждата от досега с духовния свят. То тогава нещо със сигурност ви е тласнало към търсене, а който търси намира, нали? 

На къде отиваш Свят?

Mappery  На къде отиваш отиваш Свят? На къде си тръгнал?  Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съвършени, неуморни и горди, затъваме все по-надълбоко в блатото на черните мисли, забравили от къде сме дошли, практикувайки магията на самоунищожението...На къде отиваш Свят?  Безкрайни сиви тълпи се молят в храма за собственото си спасение, забравили смисъла на Божественото, така дълбоко скрит в тленността на смъртните тела, загубили представа що е безкрайност. Разгръщайки поредната страница, водеща към гибелта на несбъднатото, планирайки собствения си край, някак все не осъзнаваме красотата, която би ни дарила светлината. А тъмната страна на Луната е толкова неотразима, обвита в мрака си, че тласка към разруха и унищожение, защото душите кървят под слънчевите лъчи, като св

Върховният жрец

 Най-после стигнах до Папата :) Имам огромното желание да пиша за всичките аркани, но наистина времето ми е ограничено. Надявам се все някога да привърша със задачата, с която съм се захванала.  Но нека сега видим, какво ни подсказва тази особено силна карта и как бихме могли да я тълкуваме, когато се появи в наши гледания.  Висшият жрец е една доста особена карта, която винаги ме е обърквала и подтиквала към размисли. По една или друга причина, почти никога не е излизала, когато гледам за себе си. Вероятно съм си научила житейския урок, даден от аркана номер пет.                                 В права позиция 

Колабринската библия, споделено с Краси Мундова

Краси Мундова От дълго време в мен се породи желание и идея да напиша статия свързана с манускрипта от Колбрин. Древен ръкопис, който се състои от няколко части с различен произход. Смята се, че най-древната част от ръкописа е написана преди около 1500 г. пр.н.е. от древни египетски учени и астролози, които са нарекли ръкописа „Великата книга“.  Част от манускрипта е свързан с представите на древната херметическа школа за произхода на света и човека. Текста съдържа също така и разказа за масовото изселване на евреите от Египет, което го доближава като разказ и до старозаветните книги.  Хиляди години ръкописът е бил съхраняван в древен Египет, като се смята, че  е тайна книга на орден наречен „Синовете на огъня“. Древна египетска секта, чиито произход се губи във времето. Част от авторите, посветили време и енергия, за да изследват текста считат, че е ранносредновековен фалшификат, но за други, той е текст с оригинален древен произход, който крие в себе си знанията на Атлантида и

Двойките

  Двойките в таро притежават една много интересна символика. Тук говорим както за допълване, така и за антагонизъм. Като например денят и нощта, мъжкото и женското начало, доброто и злото...Два допълващи се един друг фактора, различни по своята същност, но в същото време неразривно свързани. Можем да ги възприемаме като проява на баланс и хармония, както и на силно изразен контраст помежду им.   Нека преминем към значението на двойките в таро...