Невроза или психоза?

esquizofenix.wordpress.com

 Психичните проблеми и заболявания са се зародили едновременно с човечеството. Те се движат по една диагонала, като първото е някак естествен "спътник" на душата, точно както Луната на Земята. Но тази Луна е далеч по-зловеща, карайки милиони хора по света буквално да живеят на тъмната и половина.

 В тази статия бих искала да поговоря основно за разликите между невроза и психоза. И при двата варианта на психически заболявания, мъките които изпитват болните са неимоверни. Страданията водят до откъсване от външния свят, защото комуникацията е затруднена, на което всъщност се дължи и самото задълбочаване на симптомите.

  Неврозите са характерни за особено чувствителни хора, съмняващи се непрестанно в собствените си възможности и идеи. Много типичен невротик често страда от едно или няколко тревожни разстройства, като например: обсесивно компулсивно разстройство, паническо разстройство, агорафобия, клаустрофобия, социофобия и т.н. На лице са страх и депресивни прояви, като колкото повече тревожността се засилва, толкова повече нивото на серотонин в мозъка спада, което води до един омагьосан кръг, от който просто няма излизане. Често до подобни проблеми водят силен стрес, загуба, психически или физически тормоз, травми от детството, а и разбира се наследствени фактори.
 И отново - ако личността е в спокойна среда, то симптомите значително намаляват, и обратното - всеки минимален рисков фактор ги отключва отново.

 При психозите имаме несъзнаване, което пък е точно обратното при неврозите. Невротикът страда, защото си дава сметка за това което се случва в главата му, докато един шизофреник например, не е в състояние да направи разлика между делюзиите и реалността.
 Характерно състояние на типичен пример за психоза е параноята. Невротикът е също параноичен, но обвинява себе си за подобен вид настройки, опитвайки се да се самоубеди, че всичко се случва само и единствено в ума му, търсейки помощ от квалифицирано лице. Вторите обаче категорично вярват в конспирации и често имат мания за преследване, като никой не е в състояние да ги убеди в противното. Лошото е, че почти никога не търсят помощ, защото лекуващият лекар е също заподозрян в нечисти помисли срещу личността им.

 Тревожният тип рядко лъже, защото често живее с чувство на вина, наложено му от родителите например. Хората с натрапливи мисли често имат дори потребността да казват само истината, та дори да осъзнават, че това изобщо не е в тяхна полза в конкретния момент. При психозите обаче, боните не само лъжат почти през цялото време, но и още по-лошо - често вярват в истиността на безумните си разкази.

 Типичен пример за психоза са халюцинациите, както и особено странни усещания, свързани с физиката. Често болните имат усещането, че са лазени от насекоми, което е свързано с непрестанно нервничене и загуба на търпение, което може да доведе до агресия. При параноичния тип пък не рядко най-близките са свързвани с кръвожадни врагове, които кроят ужасяващи планове или скрито се подиграват на всяка дума, изречена от жертвата на заболяването.

 Невротиците имат подобни мисли, но отново - осъзнават налудничевостта у тях, борейки се със зъби и нокти. Един от най-големите страхове при тревожните личности е именно този от полудяване, като идеята често не ги оставя със седмици. Тук говорим и за една маниакалност, т.е. натрапчиви мисли, които непрестанно се изменят, обърквайки тотално нормалната социална дейност на личността. За разлика от психозите, при неврозите има силно желание за подобряване на психическото и умствено състояние, съпроводено от безкрайна борба и вътрешен конфликт.

 От езотерична гледна точка, на подобен тип състояния може да се погледне под друг ъгъл. Има документирани случаи на халюцинации, проявили се при шизофреници, които се оказва че имат много общо с действително случили се събития в някаква точка от времето и пространството. Аз лично често съм мислела, че някои хора попадат на границата на паралелни светове, или другояче казано - съществуващи едновременно реалности. Това би обяснило халюцинациите, както и разбира се параноидните прояви, защото когато виждаш нещо, необяснимо за околните, просто няма как да не полудееш.

 Ако си направите тест за психоза, то определено ще ви бъде поставена диагноза, ако се занимавате в някаква, дори минимална степен с окултизъм. Тук вече настъпва едно тотално объркване, както и огромен сблъсък между медицината и парапсихологията. Както знаете, мнозина имат необясними дарби, но определено не са луди, но пък дали? Ще оставя размислите на вас....

 Темата е твърде обширна, но без да бъда обстоятелствена, исках да засегна някои от основните разлики между лудостта и страха. Понякога егото е толкова целенасочено, както  и силно изявено, което също от своя страна води до едно нечовешко страдание. Ако искаш да си най-добрия, помисли каква цена си готов да заплатиш за това?