Smile Radio |
Но дали съществуват ангели и демони, точно като онези, познати ни от приказките, разказвани ни някога от нашите родители? Нима онези прекрасни същества с огромни бели крила са толкова истински, колкото и ти драги ми читателю? Навярно всичко оновa, наричано мит или легенда, по една или друга причина пази тайната на вековни традиции, предавани от древността, записвани, а понякога възпявани в епични песни, разказващи за горди герои, които побеждават злото.
Аз вярвам, че всеки човек има своя ангел, който бди над него и го пази. Но ако грешникът не се покаe за греховете си и не опита да пречисти душата си, то ангелът никога няма да му се яви и истински да му помогне. Ако сърцето е изпълнено с чернилка, а злобата е част от мрачното ежедневие, изобщо няма надежда за среща с тези великолепни създания, вселяващи мир и хармония в душата. Ето защо е много важно едно обръщане към духовно съществувание, като изобщо нямам предвид пълното загърбване на светския живот, защото това би довело до друга крайност.
Та когато човек "порасне" и се смири, отдавайки светлина около себе си, настъпва момента, в който ангелът му се явява за да го пречисти и спаси. Те не идват без причина, а само когато личността е наистина в нужда, отхвърлена и сама, загубила надежда, пропадаща в дупката, наречена депресия. Ангелът се радва на опитите на нещастния човек да се промени и приветства новото му начинание с напътствия и подкрепа.
Но както има Ангели, то около нас има и зловещи демони, чакащи да понесат душите на грешните в Адa, където да бъдат изпепелявани всяка минута, а безвремието да бъде най-жестокият затвор...Те са съвсем реални и търсещи, гладни и освирепели...Възползват се от онези качества, които са така пагубни за човека, подтиквайки го все повече и повече да върви по пътя към саморазрушението и гибелта, последвани от загубата на собствената идентичност, заменена от гнилата маска на лицемерието, злобата, егоцентризма и омразата. Колкото повече се оставяте на мрака, изпращащ ни подобни нечисти помисли, толкова по-огромна е вероятността да станете плячка на злото, а светлината никога повече да не освети пътя ви.
"Омразата – това е активно чувство на недоволство, а завистта – пасивно. Затова не се удивлявайте, ако завистта бързо се превърне в омраза."
Гьоте
Ако искаме да намерим себе си, то най-важното е да застанем срещу Аз-а, диктуващ ни един начин на живот, открояващ се от това, което е необходимо да бъде, защото не чуваме говора на сърцето. Ако дори за миг се замислите, каква отрова вливаме в същността си при повика на всяка една негативна мисъл, изпълнена с омраза...Това е деструктивно, ужасяващо, нарушаващо целия Вселенски баланс, на който се крепи светът, какъвто го познаваме.
Ще завърша с това, че няма добро без зло, както и мрак без светлина, но изборът кое ще избереш, остава завинаги и само твой. Дали ще поемеш по трудния път, но така ярко осветен от факлата на любовта, или по лесния, но криволичещ и водещ към собственото ти унищожение, ще избереш самия ти...
Коментари
Публикуване на коментар