Нека се замислим малко, относно медиумите, които така с лекота предвиждат бъдещето ни, или пък за това, че често вярваме, че всичко е предначертано. А и вероятно всеки е изпитвал моменти на deja vu. Сякаш вече сме били на дадено място, присъствали сме на конкретно събитие или просто знаем, как нещата ще протекат, наричайки процеса с една думичка - интуиция. Истината обаче далеч не са толкова простa, а даже напротив. Десетилетия учени се борят да открият истината както за нашето съществувание, така и възможност за пътуване във времето, както и телепортация. Объркани и заслепени от монотоността на сивото ежедневие, често забравяме да се замислим в какъв точно кръговрат се намираме, и изобщо кои сме ние...
Напоследък много нашумя теорията за Холографската Вселена. Това даде сили на доста хора, вярвайки че със собствените си мисли, биха могли да проектират живота си, променяйки го към едно доста по-различно ниво, но истината е съвсем друга. В никакъв случай не отричам теорията, даже напротив, неин привърженик съм, но нека не забравяме, че ние се намираме в една неразривно свързана система, която диша и се развива, благодарение на един цялостен разум,свързвайки всяко едно живо същество. Дори да ви се иска да промените тотално живота си чрез визулизация например, то не забравяйте, че не сме сами, а една мъничка частица, или нека го наречем един микрокосмос, зависещ от дори от замаха на крилцата на най-мъничката пеперуда, намираща се на хиляди километри от вас. И тук, в този аспект, изниква една мисъл, а именно имаме ли изобщо свободна воля?
Но нека се върнем на темата, а именно - времето като четвърто измерение. Това е отново една теория, отричана от мнозинството учени, както разбира се и от привържениците на съвсем други схващания. Но основавайки се на всичко написано по-горе, смея да твърдя, че няма минало, нито бъдеще, а по-скоро едно безвремие и съществуване на една граница, която е много трудно да бъде отчетена, като всичко това се базира на факта, че сетивата създават една огромна илюзия. Хората притежаващи дарба, ако мога така да я нарека, разбират по един или друг начин, че имат достъп до информационен канал, който по своята сложност е невероятно труден за осъзнаване, а камо ли пък за разбиране. Та именно с отварянето на този "портал" някои надникват както в миналото, така и в бъдещето, което се оказва поредния фалш и несъответствие в един свят, останал така неизбежно неразбран.
Има огромна вероятност да се намираме едновременно в няколко измерения, или по-опростено казано - време просто не съществува. Например нека вземем моя живот, мисли, емоции, чувства, мечти и т.н. Независимо, че вярвам, че съм тук, пиша тази статия конкретно в този момент, то в същото време аз си играя с децата, намираща се в точката, представяща моето детство. В същия тоя илюзорен момент, продължавайки да пиша, виждам себе си като старица, заобиколена от внуците си. Имам предвид, че съм и там и тук, както и в "бъдещето", което се случва точно в този миг на съществувание. Да не говорим, че е твърде вероятно по една или друга причина и непрекъснато да променяме тези паралелни реалности, т.е. съдбата си, изживявайки живота си отново и отново по един неизбежен, но дори малко абсурден начин.
В един момент установих, че няма дори грешни или правилни решения, защото всичко е абстрактно до безумие, но за съжаление, често дори не се замисляме за това, обвинявайки се за глупавите си постъпка. Неосъзнатото става осъзнато, едва тогава, когато стъклото, крепящо се между два или три свята започне да се пропуква, но уви надали някой ще сподели тайните, пазени хилядолетия наред...
Подвластни на времето, улисани от несъществуващото, не забравяйте, че има разновидности на самите нас, наподобяващи двойници, намиращи се в различи точки от една вечност, която хем има край, хем няма начало....
Коментари
Публикуване на коментар