И тогава, когато тъгата ме дебне...

  В предишна публикация, описах на кратко някои от симптомите на паническото разтройство. Тук искам да се спра на депресивните състояния. Това е все по-често срещан проблем, заливащ  тълпите с черните краски на страданието. Посивели лица, безпътни улици, обречени души!

 Депресиите не са рядкост, а напротив,мнозина  загубват вяра, отдавайки се на нищото.
И най-честото обяснение е, че живота е стресиращ, труден...изпълнен с разочарования...Да, но ако питате мен, живота си е бил същия и преди петдесет  години, а и вероятно преди много повече. Тези състояния съвсем не са новост, просто в момента се дава голяма гласност. И понеже лекарите не могат да определят от какво страда болният , бързат да му предпишат антидепресанти.
 Преди няколко дни гледах филм за Ванга. Направи ми впечатление, че много от посетителите и страдаха от неврози. Тя ги успокояваше, като им обясняваше, че наистина няма сериозно заболяване. Кадрите, за които говоря, са били заснети през 1974г. Направете си изводите сами.



 Депресията има много лица, като тя може да протича с различна продължителност, както и с различни симптоматика. Сезонната депресия е в най-леката си форма, защото е краткотрайна и по-лека за понасяне. Превърне ли се обаче в постоянно състояние, прогнозата е повече от застрашителна.

 Ако никога не сте имали депресия, моля не обвинявайте човек, страдащ от нея!  Той не се лигави! Не търси повече внимание! Не се има за надут интелектуалец!  Не е разглезен тинейджър!

           Това е човек, който има нужда от помощ!

  Има и друг вариант. Много хора си прислагват симптомите на депресията, без изобщо да имат представа с какво се забъркват. Ако се чувствате подтиснати и нямате настроение, защото приятелката ви не се е обадилa, или страдате от липса на реализация, то това НЕ Е ДЕПРЕСИЯ! Когато човек има депресия, душата му кърви, ранена, болна и разрушена...

  Има състояния, при които се наблюдават смесени симптоми, вариращи между тревожност и депресия. Тогава обикновено се отключва паническото разтройство. Но в пострадалия има желание за живот, въпреки множеството отвратителни симптоми. При тези случаи, основен компонент е страхът и чувството за самосъхранение . Развива се по-скоро хипохондрия, но като цяло и самочувствието страда, като протичането на нормално съществуване е под въпрос. Понякога  паническите атаки довеждат до депресия, поради неизбежните и често повтарящи се кризи. 

  Клиничната депресия не е живот, а линеене. Хората стават ужасно раздразнителни, всичко ги отблъсква, общуването се превръща в кошмар..Нямат мотивация, както и желание за абсолютно нищо. В един момент изобщо не искат да станат от леглото, обричайки се на гибел.
Най-присъщо за заболяването е чувството на обреченост. Освен това се губи яснота, относно заобикалящия свят. Болните са винаги изморени и имат нужда да си почиват, повече от нормалното. Моля, не им се сърдете!

 Преди няколко години мой приятел приключи живота си. Избра си смъртта! Не вярваше вече в бъдещето, светът го плашеше, като единствено алкохолът му даваше  спокойствие и сигурност. Бе голямо предизвикателство да излезе на улицата, а камо ли да отиде по-далеч.  А беше много приятен и умен човек. До ден днешен не разбирам, какво го бе така отчаяло, че да избере да прекъсне пътя си по този начин. Разказвам ви това, за да разберете сериозността на психичните проблеми,  като в никакъв случай не трябва да ги подценявате.

  Най-лошото е, че освен психическото страдание, се развиват също соматични симптоми. Възможни са смущения в менструацията при жените, както и наподобяващ кошмар, предменструален синдром. Започват  болезнени спазми, като обикновено се центрират в областта на врата, гърба и кръста. Често срещано явление са и световъртежите, които могат да бъдат придружени от гадене и загуба на равновесие. Главоболието също върви ръка за ръка с депресията. Всички тези симптоми са в отговор на духовното страдание. Нека не забравяме, че мислите ни се материализират, тъй като те самите  са  енергия. Тялото се освобождава от този отрицателен заряд чрез болката. Внимавайте какво си мислите!

  При първи признаци на депресия или тревожност, трябва на всяка цена да потърсите специалист. Много е важно и да си направите тестове и изследвания, за да се изключат физически заболявания. Но при тези състояния имунната система спада неимоверно, а хормоните буквално се разбъркват. Затова не си го причинявайте, доколкото е възможно. 

  Не се ядосвайте на безсмислени и дребни събития, които макар и особено неприятни, вероятно не са чак пък толкова значими, че да доведат до подобни страдания. А много често точно незначителни събития са причината за отключването на някакъв психологичен проблем. Колкото и да е неприятна една ситуация, то тя би изглеждала по много различен начин, погледната под друг ъгъл. Ако в момент на афект виждате озъбени сенки , то в един по различен, бъдещето би изглеждало къде къде по-добро. Някъде бях прочела, че да се тревожим е проява на невежество. И като се замисля е точно така. Трябва сами да се щадим, защото няма кой друг, нали? А пък и нека да не забравяме, че надеждата умира последна. 

  При депресия и тревожност е много важно да се избягват неприятни места и ситуации, както да ограничите гледането на сцени, изпълнени с жестокост.  И като обобщение на казаното до тук - Всичко зависи от вас! Искате ли да се предадете на меланхолията, изпускайки прекрасни възможности? Все пак ние сме на тази земя, което за добро или зло е просто необратимо. 

               

  Необратимо!!!