Не можеш да се научиш да бъдеш магьосник. Това не е нещо, което е свързано с духовно развитие или пък силно желание. Ти или си, или не...Те, магьосниците, носят след себе си един такъв особен аромат, едно такова силно присъствие, че докоснеш ли се до тях, вероятно тази съдбоносна среща ще бележи съдбата ти, а ти ще я помниш до края на живота си.
Магьосниците имат редица дарби и способности, като запомни, мракът ги покровителства. Няма добри или лоши такива..Тук вече говорим за личен избор. Те познават много добре законите на кармата и знаят, че всяка магия си има цена, която не винаги са готови да заплатят. Ето защо, понякога, или дори твърде често, избират да застанат на страната на светлината, която обаче сякаш гори невидимите им крила, карайки ги да се гърчат, измъчват и страдат, питайки се - "Заслужавали си?".
Магьосниците имат онова специално умение да четат мислите ти, да предвиждат бъдещето, но само защото ти все още не си разбрал, че бъдеще и минало няма, всичко е относително, всичко е много далеч от хоризонталата, която си представяш. Те много добре разбират взаимовръзката между времето и пространството, като използвайки това си знание, успешно долавят записите от т.нар. информационно поле. Много от тях са просветени, идвайки на земята със специалната мисия да предадат знанието на древните. Те успяват да съчетаят силата на елементите, отваряйки портала към безкрайния абсолют. Да читателю, точна така, всичко е безкрайно, така както и ти си една малка частичка от същия този безкрай, украсен в небесно синьо, или ако предпочиташ огнено червено...Нали разбра, всичко е относително!
Чудиш се дали щом са магьосници правят магии, нали? Ами разбира се! Те познават езика на растенията и животните, успявайки да се слеят с природата, която ги напътсва. Понякога се чудят и лутат, неразбирайки от къде имат толкова познания, опитвайки да открият самите себе си, затруднени и неприети. Имат невероятно силно въздействие върху хората, както и върху всяко едно живо същество. Злият магьосник може да накара едно цвете да линее, а този, отдаден на доброто, дарява живот и има лечителска дарба.
Магьосниците са отшелници. Те нямат другари, с които да вървят рамо да рамо. Те са търсачи на истината, обречени на вечно изгнание. Безсмъртните им души са изпълнени с тъга, защото остават винаги чужди на света, който ги заобикаля. Мнозинството се плаши от тях, отхвърля ги, мрази ги! Защо? Защото са магьосници!
Ако случайно се срещнеш с магьосник, то ще усетиш една безскраина тъга, която изпълва цялото ти същество. Един такъв горчив вкус на отчаяние и безметежност. И в същото време оставаш така необяснимо покорен от този непритихващ и загадъчен чар, който обаче хем те привлича, хем отблъсква, а чусвтвото ти за самосъхранение те кара да бягаш надалеч.
Да, такива са магьосниците ...странни, загадъчни, необясними феномени, родени под знака на страдание и саможертва...Неспокойни духове, търсещи пощада от Създателя, който обаче ги е дарил с нещо толкова голямо, че самите те някак не успяват да прозрат...понякога, та дори твърде често...
Много готина и полезна публикация.
ОтговорИзтриване