Пропускане към основното съдържание

Представена публикация

Четвъртото измерение

Алхимичният Глупак: събирането на духовния плод (превод)


Алхимичният Глупак: събирането на духовния плод


Започвам с картата Глупакът на Нобле от 1650. На нея едно животно се протяга да сграбчи гениталиите на Глупака. Странно същество е това, нещо средно между куче и котка, като при Нобле то дори има ципести крака. Флорноа идентифицира животното като цибетка – вид, който е по средата между кучето и котката, внесен от Индия във Франция, с цел избиване на плъхове. Вносът му вече е забранен, тъй като цибетката убива всяко малко животно, включително и полезните. Въпреки близостта в изображенията обаче, дори и тя не се вписва напълно, поради липсата на ципести крака. (1)
Шокиращо е подобието между позицията на животното с тази на странното същество в алхимични илюстрации от 17 век, където то е изобразено хвърлящо се към друга фигура, в този случай женска. В обясненията за тази фигура, дадени от алхимика, съществото е идентифицирано като „застопореното“ в противовес на девойката, която е „летливото“(също, „променливото“. В текста използвам и двата превода на думата – бел. Деспина). Скокът е символ на опита на фиксираното да асимилира летливото. Процесът е „застопоряване на летливостта“ като има и реципрочен – „изпаряване на застопореното“. Още един пример с кучеподобно животно, само че този път в алхимичен контекст:
В някои случаи животното, представляващо „застопореното“ дори има ципести крака, като тогава е описано като жаба, един забележителен пример за това е добре познат текст от ръкопис, наричан Видението на Рипли - написан през 15 век, но непознат извън границите на Англия до късния 16 век. Рипли пише:


Жабок наситено червен видях, на Гроздето сока изпи толкова бързо,
Дорде препълнени с течност, червата му се пръснаха...


...След което жабокът страда ужасяващо, умира, променяйки се във всевъзможни цветове, докато тялото му не сплоява благополучно летливия елемент с низката му същност. Когато това се случва се оказва, че в резултата се съдържа есенцията на Еликсира, Универсалния лек.
Летливостта е в природата на Глупака – той се скита от място на място, без никога да се устрои. Той се страхува от всички. На италиански, името на картата е „Матто“, ще рече Луд. Произлиза от същия корен като думата “mad” на английски, със значението „окастрен, инвалидизиран, умствено несъстоятелен“. Той е маниак. Въпреки това животното, което го гони, желае нещо, което той притежава.
Отдолу е илюстрация от алхимичен ръкопис от 15 век (намиращ се в Британската библиотека) изобразяващ подобен жабок, представляващ нашата земна природа. (2)
В друга поема, „Ръкописът на Рипли“, жабокът с ципестите крака се появява отново. Жабокът бива изяден от дракон, символизиращ неконтролируема променливост. Това е представено в следния текст, където „Аз“ обозначава дракона.  


Някога бях и неудържим, и умоповреден,
А сега съм аз и кротък, и смирен...


Деструктивната лудост изчезва в резултат на изяждането на жабока.
Отдолу е изображение, на което Адам и Ева стоят до нещо, наподобяващо Дървото на Познанието, от което расте грозде.
Вероятно вече се досещаме какво символизира Гроздето в първата поема. То е плод от Дървото на познанието. Изяждането му носи много страдание и сигурна смърт, точно както при Адам и Ева.
Но крайният резултат е завръщането към Рая, както и по-висше ниво на съществуване, отколкото ако гроздето не беше изяждано изобщо, тъй като изялият го накрая добива както безсмъртие, така и познание.
Нека сравним това с още едно изображение, това на 2 жезли от ранна италианска колода от 16 век. Заедно с нея ще видите други две изображения, едното на Римска мозайка от Нарбон, Франция, на която коза яде грозде, а другото на млада коза, катереща се по робата на Дионисий – Римска мозайка от Сицилия. Втората картина илюстрира поема от Вергилий.
Изглежда, че ситуацията много прилича на тази на лисицата и гроздето, изображение от Песента от Песни (Song of Songs). Козата е фиксираното, гроздето е променливото. Прекалено много вино води до избухлива гневност и други форми на деструктивна лудост. Точното количество пък носи добро настроение. Жабокът, обаче, е малко животно, не дракон. Ядейки от забранения плод, изяжда прекалено много, превръщайки се в животно – Лунатик, в Побъркания. Колкото до Глупака над него, както ще видим, той не е никой друг, освен самият Бог, в състояние на неведение.
Към следната експозиция подхождам към Глупака по начин, подобен на този, по когото Гръко-Римския бог Сатурн е бил изобразяван. Няколко ранни карти на Глупака силно напомнят на типичното изображение на Сатурн, което е показано тук в сериите на Мантеня от около 1465, вдясно. От ляво са д‘Ест и Чарлз VI карти на Глупака. Те си приличат главно по гигантския размер на фигурата, заобиколена от много по-дребни фигурки, струпани около нея.
Сатурн кастрира баща си Уран и на свой ред е кастриран от сина си Юпитер. Децата, сбрани около Глупака, са като децата на Сатурн, чакащи да бъдат изядени. Изображение от около 1420 в книга за Гръко-Римските богове показва Юпитер, който бива скрит от майка си докато не порасне, завършвайки цикъла чрез кастрацията на баща си.
В мита за Сатурн той се явява като умопобъркан, който поглъща децата си от ревност, нежелаещ да отстъпи място на идното поколение. Друг аспект на тази сцена е, че Сатурн би могъл да сигнифицира бога от Стария Завет, тъй като Сатурн в средновековието и дори в древността е асоцииран с Еврейския бог (по-долу има линк към коментар на SteveM). В този случай, кастрацията на Сатурн от Юпитер би репрезентирала низвергнатия от Христа Юдаизъм, освобождението от железния закон на Йехова и преминаването във властта на бога на любовта. Християнството, обаче, добавя нов нюанс - Бог Отец и Бог Син са два аспекта на един и същи, единствен Бог, който, преминавайки през страдание и смърт премахва проклятието, което сам е хвърлил върху човечеството и сам слага край на собствената си лудост. (2)  
Християнизацията на Сатурновия мит има своя алхимичен еквивалент. Сатурн, чийто кореспондиращ метал е олово, е алхимичният етап познат като почерняване, нигредо – етап, който жабокът във Видението на Рипли достига в смърт. Оловото е било познато като отровно, а лудостта – като предхождаща смъртта. Така започва и последователността в Таро – лудост, която продължава към смъртта.
Ето още една версия на мита от Митологиите на Натал Конти, 1551. Говорейки за алхимиците, той казва:
Твърди се, че древните са казали, че Юпитер кастрира Сатурн с остър сърп и изхвърля тестисите му в морето. Венера след това се ражда от тях и се извисява от солената морската пяна, тъй като Сатурн е специфична сол (в алхимията – бел. Прев.) и баща на Юпитер, който пък от своя страна е асоцииран със соли, произлизащи от металическа сол. Този Юпитер или солев дериват съществува в стъклен съд и се освобождава в много фина и деликатна вода под въздействието на огън, който огън също е интерпретиран като Юпитер и който отнася със себе си устойчивите, силни частици, с други думи – разделя сулфура, скрит в солта, отлагайки остатъка в съд, специално определен за тази цел. Този процес символизира отнемането на силата на Сатурн от Юпитер. И, тъй като солта потъва във водата, „в морето“, е казано, че Венера се ражда от съединението на сол и сулфур.(3)
Алхимиците са съединили два мита, един за кастрацията на Сатурн от Юпитер и втори относно създаването на Венера от тестисите на Уран. Венера има връзка с картата Любов, както споменавам по-долу. Фокусът за момента е върху кастрацията на Сатурн, която е екстракцията на сулфура, или на „потентността на Сатурн“, от която еликсирът е добит. Това е нещото, което животното в картата Глупакът иска. Сулфурът обаче, в достъпното си твърдо състояние, е в комбинация с други субстанции, които са опасни (Сатурн в примитивно състояние). За да е полезен за човечеството, сулфурът трябва да е отделен от вредните субстанции и така в нова форма, като нова сол, се превръща във Венериния еквивалент, спиритуално „небесната Венера“ на божествената любов. Достижението на това състояние, обаче, изисква приложението на цялата алхимична процесова гама.
Същият пример за отделяне е, вероятно, изобразен в следната илюстрация от 1420 (и въпреки, че е в книга, описваща боговете, артистът вероятно е рисувал в алхимичен контекст). Тук, докато Крал Сатурн и Кралица Рея гледат отгоре, принц Юпитер дава гениталии на децата, които след това ги полагат в калта. Децата алхимично са асоциирани с етапа на множенето, който е репродукцията на еликсира. За да се уголеми количеството му е достатъчно само докосването му до друга качествено пречистена субстанция. Това (еликсирът) е субстанцията на магическа трансформация.(4)
Гениталиите на Глупака на Нобле е това, което го свързва с мита за Сатурн. Животното, хвърлящо се към него, го свързва с божественото. От една страна това е освобождение от Лудостта, от друга – смъртта и изкуплението на онези земни същества, които „ядат“ от божествената субстанция.
Във Франция през 1660 е публикувана колода, която разпределя в две карти това, което при Нобле е събрано в една. Това е Минчиате Франчеси, която датира от 1660, според „Хък“ в THF (http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=11&t=782). Хък коментира, че датировката идва от публикация, в която взима участие уважаваният французин, специалист по история на картите, Тиери Деполи (http://www.millon-associes.com/doc/CP-Carte-a-jouer-051111.pdf)


Хаос, мисля, е висшата Глупост, Бог, докато Мом е низшата Глупост, човекът в света на изначален грях. Тези две имена произлизат от божествената генеалогия на Хезиод - http://en.wikipedia.org/wiki/Nyx_(mythology) в която Хаос е пръв, а Мом е неговият внук – бог, който се присмива на останалите. В изображението, обаче, Мом се явява като придворен шут, който се подиграва на хората около него. Възможно е този понижен статус да се дължи на Сатира на Алберти от 1450-те, в която изхвърлят Мом от небесата, заради хаоса, който той създава там. На земята, той става баща на богинята Слух (в смисъл на „клюка“ – бел. Прев.). Помежду подигравките му и деянията на Слух, земята също се превръща в хаос. Успешното му подиграване на авторитети и разпространяването на фалшиви слухове се превръща в анархия.
Етейя в късния 18 век може да е използвал тези карти за това, което изглежда че е две версии на Глупостта. Долу се вижда черно и бяло копие на картата в оригинал от книгата „Безобразна колода карти“ (свободен превод, който използвах, за да пасне на противоречивото съдържание на книгата – бел. Прев.) и в ревизираната версия от 1840.
Заглавието „Хаос“ не присъства в оригинала, но се появява в коментара на Етейя върху картата. Във втория том Етейя казва:
Първият лист, номер едно, репрезентира... светлина заобиколена от плътен облак, или хаоса, който бе отхвърлен, за да се предостави място на Истината, в момента в който Създателя прояви величието си и величайшето си благоволение над съществата от цялата Вселена, които спяха и отново ще спят под негов надзор.
Когато Бог създаде небето и земята, хаосът беше резултат на собствените му деяния: „и земята беше пуста и безформена. И Бог каза: „Нека бъде Светлина.“
Версията на Етейя на картата е наименувана „Глупост“ и е номер 78 от 78-те карти, намираща се в ляво. Тук е използвана по-късна, цветна версия. В този случай, за разлика от по-късната версия на карта 1 и освен, може би, оцветяването, картата е същата като оригиналната. Етейя превъплъщава фигурата в просяк. Вероятно, обаче, гледайки по-ранното изображение, използвайки думата „глупост“, Етейя е имал предвид глупостта на хората и света около просяка, а не тази на самия просяк.
В преработената версия, някой е добавил „Алхимикът“. Това най-вероятно е било дистанциране от физическата алхимия във времена, в които науката е печелела популярност. Във втори том самият Етейя възхвалява алхимията до степен да я определи като път към лечение, особено духовно, а не като метод за превръщане на прости метали в злато. Началото на пътешествието е карта 78, което в писанията си той поставя между картите 21 и 22, а краят е карта 1.
В заключение: Глупакът, или Лудият, е в началото на творението. Той може да бъде представен като абсолютна нестабилност, като Хаос или първична материя в газообразно или течно състояние. Алтернативно, Глупакът или първичната материя, могат да бъдат представени като резултат на горене, черна субстанция, подобна на Сатурн, която яде собствените си деца – или казано иначе всичко, което произлиза от нея и която, въпреки всичко, съдържа в себе си безценните съставки, чрез които в последствие се превръща в Еликсира – Универсалния лек.
Препратки: Глупакът и Алхимия. 1. Цибетка: виж поста на Дебра на http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=70#p9672.
За допълнителна информация, относно хвърлящото се животно, погледнете: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=70#p9669
Изображението на Глупака на Нобле е от сайта на Флорноа www.tarot-history.com
Първото алхимично изображение е от Philosophia Reformata, 1622 на Милиус, взето от http://www.hermetik.ch/eidolon/bilder/d ... /index.htm.
Коментарите са от Станислас де Рола, Златната игра, стр.180.
Второто изображение е от Symbola Aureae mensae, 1617 на Майкъл Майер. Коментарите са от Рола.
Видението на Рипли може да бъде открито на http://www.levity.com/alchemy/rpvision.html
Изображението от Ръкописа на Рипли е тук http://commons.wikimedia.org/wiki/File: ... Scroll.JPG, а самата поема - http://www.levity.com/alchemy/ripscrol.html. Допълнителна дискусия за жабока можете да намерите тук: http://www.levity.com/alchemy/toad.html.
2. Изображение на жабока: Лоринда Диксън, Бош, стр. 223, от МС Харли 2407
3. Сатурн – повече информация тук: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=80#p9705
Два поста за Еврейския бог ot SteveM два поста по-надолу и продължението на автора на статията: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=80#p9757
Рисунката е от De deorum imaginabilus libellus, във Ватиканската библиотека Reginensis 1290, ръкопис от Seznec – Оцеляването на Паганистичния бог, стр. 177) дата 1420. Изображение от Ханс Лийбешютц, Fulgentius Metaforalis: Ein Beitrag zur Geschichte der Antiken Mythologie im Mittelalter, Лайпцих 1926.
3. Conti quote: Антони ди Маттео, редакция и превод, Митологиите на Натал Конти, избрани преводи, стр. 67.

4. Декорираният ръкопис е от Vatican Apostolica Cod. Pal. lat. 1066, стр. 226 от Алхимията на Рола – Тайното изкуство


Превод от английски:

Деспина Горанова 






Коментари

Популярни публикации от този блог

Вещи, които имат лоша енергия

Докато изхвърлях сухи цветя днес ми дойде идеята да напиша статия за вещите, носещи лоша енергия. Те са толкова много, както и толкова разнообразни, че надали ще успея да ги класифицирам в рамките на тази публикация.

 Когато говорим са обсебени вещи, всеки си представя Анабел или сходните с нея асоцияции, но не можете да повярвате колко много от заобикалящата ви материя има негативно присъствия, независимо, че е нежива. Ще дам няколко примера, като целта ми е да ви замисля, а не да ви убедя в правотата си.


 Огледалата   На огледалата бях посветила отделен пост, но сега ще кажа само няколко думи за тях. Те са портал към отвъдното, или ако искате го наречете - "паралелен свят". Не се втренчвайте по никакъв повод в повърхността на този магичен предмет, защото не знаете къде може да ви отнесе. Не е желателно да имате огледало в спалнята, особено когато е тъмно и витаят всякакви сили, подвластни на мрака.   Избягвайте също контакта със старинни огледала, защото според определен…

За човешката душа, интервю с Орлин Баев

Казвам здравей на Орлин Баев, който е един от най-изявените психолози в България  и неспорно познавател на човешката душа. Дипломиран психолог, който обаче не се задоволява само с познанието, добито в университетските среди, продължаващ развитието си, с едничката цел да помага на хората. Провежда психотерапия, включваща Когнитивно поведенческа такава, както и хипноза, с цел разкриване на онези сенки, намиращи се дълбоко в подсъзнанието, но отговорни за страданието, така присъщо на нашата природа.


 Ева: Здравей и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли казал няколко думи за себе си на читателите?



Орлин Баев:  Аз съм ... човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя - знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят. Обичам, обичам да обичам. Знам каква райска може да бъде тази планета, виждам я такава. Виждам хората съзнателни, резониращи с любовта, мъдростта, творческата свобода. К…

Пет признака, показващи, че имаш силно развита интуиция

"Интуицията е свещен дар, а умът - негов предан слуга. Изградили сме общество, което почита слугата, а забравя за дарa."

                                                                                                                             Алберт Айнщайн










 Някак в забързания си живот забравяме, че имаме и други сетива, освен тези, които вече сме разпознали. Много често, именно тези скрити дарове от Бог, много ясно ни подсказват какво точно трябва да направим в дадена ситуация, но уви, изобщо не слушаме вътрешния си глас.
 Страхът е например от онези недостатъци, а смело бих го нарекла и порок, който произтича именно от непознаването на вътрешната ни същност.
 Но нека говорим по същество и проследим онези пет  признака, които съвсем очебийно говорят за това, че имате силно развита интуиция, в която трябва да се вслушвате повече.



  Първи признак: Ако имате ясни съновидения, които много добре си спомняте, когато се събудите сутрин, то задължително трябва да се замислите, от…

Преминаване в Петото измерение

Много хора се пробуждат, а други все още са в летаргия, неразбиращи какво се случва с човечеството. За тези които са наясно какво е Третото измерение, бих искала да кажа, че много от нас навлизат в Четвъртото, като пълната трансформация ни води до т.нар. Пето измерение. Ако мога да обясня за какво идва на реч с "човешки" думи, то определено бих се спряла на това, че всичко, което ни дават сетивата не е съсвем "реално" и подлежи на "корекции", които биха били постигнати, когато отделния индивид започне да вибрира с едни по-високи честоти.
 Нека си представим как стоим по средата на улица, заобиколени от високи сгради. Способни сме да видим сградите, минувачите по улицата, трафика, слънцето, облаците.., но можем ли да видим какво се случва зад самите сгради? Е, отговорът е еднозначен - не, не можем! Ако обаче започнете да трептите с други честоти, прескачайки в Петото измерение, то няма да имате подобен проблем, защото съзнанието би било до толкова развит…

На къде отиваш Свят?

На къде отиваш отиваш Свят? На къде си тръгнал?  Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съвършени, неуморни и горди, затъваме все по-надълбоко в блатото на черните мисли, забравили от къде сме дошли, практикувайки магията на самоунищожението...На къде отиваш Свят?

 Безкрайни сиви тълпи се молят в храма за собственото си спасение, забравили смисъла на Божественото, така дълбоко скрит в тленността на смъртните тела, загубили представа що е безкрайност. Разгръщайки поредната страница, водеща към гибелта на несбъднатото, планирайки собствения си край, някак все не осъзнаваме красотата, която би ни дарила светлината. А тъмната страна на Луната е толкова неотразима, обвита в мрака си, че тласка към разруха и унищожение, защото душите кървят под слънчевите лъчи, като свирепи вампир…

Колабринската библия, споделено с Краси Мундова

От дълго време в мен се породи желание и идея да напиша статия свързана с манускрипта от Колбрин. Древен ръкопис, който се състои от няколко части с различен произход. Смята се, че най-древната част от ръкописа е написана преди около 1500 г. пр.н.е. от древни египетски учени и астролози, които са нарекли ръкописа „Великата книга“.  Част от манускрипта е свързан с представите на древната херметическа школа за произхода на света и човека. Текста съдържа също така и разказа за масовото изселване на евреите от Египет, което го доближава като разказ и до старозаветните книги.  Хиляди години ръкописът е бил съхраняван в древен Египет, като се смята, че  е тайна книга на орден наречен „Синовете на огъня“. Древна египетска секта, чиито произход се губи във времето. Част от авторите, посветили време и енергия, за да изследват текста считат, че е ранносредновековен фалшификат, но за други, той е текст с оригинален древен произход, който крие в себе си знанията на Атлантида и древен Египет. Спо…

Какъв тип личност си - картинен тест

Вероятно всеки познава себе си  малко или много, но все пак си остава неразгаданата загадка, а именно кой съм всъщност аз? Този картинен тест може да ви помогне поне малко да преоткриете себе си, разбирайки кои са вашите положителни и кои - отрицателните черти на характера ви. Предлагам да опитате, като ще се радвам на коментари под поста.




  Нека започнем...Изберете само една от посочените картинки, като след това можете да прочетете отговорите, посочени в края на тази публикация. 



  Картинка номер 1: 





Картинка номер 2: 






  Картинка номер 3: 





  Картинка номер 4:




  Картинка номер 5:









            Отговори: 


Картинка номер 1: Ако сте избрали картинка с номер две, то е твърде вероятно често да се чувствате като аутсайдер, а и неразбран от света който ви заобикаля. Силно привлечен от мистичното, често се чувствате като гост на тази планета, очаквайки момента, в който някой ще ви отведе у дома. Възможно е и да сте депресиран, но важното е да разберете, че да си различен не е порок, а преимущ…

Защита от негативна енергия

През последните дни около мен имаше доста дебати, относно негативни енергийни влияния, или другояче казано - магии. Ако сте чели статиите ми досега, то вероятно знаете повече, относно защитните ритуали, които лично аз използвам. У мен обаче непрестанно напира едно особено чувство, карайки ме да размишлявам по-задълбочено по въпросния проблем, базирайки се върху научни данни, както и житейски опит.

 Предишната вечер бях буквално обладана от идеята, като съзнанието ми работеше неуморно, търсейки някакъв знак от съдбата. Бях доста изморена, наближаваше дванадесет, а нали  знаете, че това е часът на чудесата?

Глупакът в таро, като въведение в древната херметическа традиция, споделено с Краси Мундова

В поредица от статии бих искала да ви запозная с пътя на ученика в древен Египет, който е бил представен чрез големите аркани в таро, като символи на инициация в древната херметическа школа. Всеки е чувал, че таро се използва предимно за гадаене, но в действителност езотеричния произход на картите е със съвсем различно предназначение. Способността да гадаем е само ефект от пътя на инициация, който се достига от малцина. Таро е свързан с египетския начин на мислене, който се състои от три способа за пробуждане на вродената интелигентност в човекa. Тези три способа са и три основни принципа в херметизма. Те са в основата на структурата на битието и на личността. Ученикът преди да поеме трънливият път на просветление се запознава първо с тези основни начала.

Магията на огледалата

Всеки от нас използва огледало поне няколко пъти на ден. По суетните дори не откъсват поглед от него, търсейки отражението си дори във витрините на градските магазини. Някога обаче замисляли ли сте каква опасност се крие отвъд огледалното ви отражение?


 Знаете ли, че огледалата са портал към паралелни светове, както и към света на мъртвите? Когато в къщата има починал човек, огледалата се закриват, защото има опасност, духът да остане пленен на границата на два свята. Всички тези традиции не са случайни, като трябва много внимателно да се вслушаме в тяхното послание.