За Хауърд Лъвкрафт и „космическият ужас”, споделено с Христо Ангелов

 

Христо Ангелов

Американският писател Хауърд Филипс Лъвкрафт е определян като един от родоначалниците на жанра „ужас” в литературата и съвсем справедливо се нарежда до класици като Едгар Алън По или Брам Стокър. Роден е на 20 август 1890 г. в американския град Провидънс и почива на 46 г. пак там, през 1937-а. През 1924-а се жени за Соня Грийн. За кратко пребивава в Ню Йорк, но поради финансови трудности и здравословни проблеми се връща обратно в родния си град, където живее в последното десетилетие преди смъртта си. По думите на самия Лъвкрафт още от най- ранни детски години е измъчван от натрапчиви кошмарни сънища, които по- късно претворява в разказите си (първите си опити в писането прави още седемгодишен).

  

Първо- ние като читатели трябва да отчетем факта, че разказите на Лъвкрафт са писани преди почти 100 години и сега, за съвременния читател може да звучат архаично, някак отнесено и дори наивно, в тях да липсва „екшън” ☺ . Но това в никакъв случай не омаловажава стойността им и влиянието, което той е оказал на по- късните поколения писатели. Друго характерно за начина на писане на Лъвкрафт е отсъствието на почти всякаква пряка реч (или, ако тя все пак присъства е ограничена максимално). Той набляга главно на зловещи описания, и именно те според мен са част от „чара” на произведенията му, чрез тях създава тази особена, готическа, налудничаво- лепкава атмосфера, която привлича толкова много фенове към творчеството му.

  

Хауърд Лъвкрафт

Оригиналността в творчеството на Лъвкрафт идва от застъпената от него концепция за т. нар „космически страх” или „космическо зло”. Това е идея, която и лично на мен ми е много близка и която споделям. Най- общо казано според тази идея, човешкия вид е една съвсем незначителна частица от заобикалящия го свят и колкото и арогантно да се държим ние, хората и да си мислим самозабравяйки се, че сме господари на Земята ( а едва ли не и на цялата Вселена), то точно обратното- ние не само не сме господари и център на Вселената, но дори не сме господари и на собствената си планета. Истинските господари са древни създания, с неизмерима мощ ( и също толкова неизмерима омраза към човешкия вид) и които в историите на Лъвкрафт носят най- различни имена- Йог Сотхот, Найарлтхотеп, Великите древни и разбира се, митичния Ктхулу ( гигантско, безподобно същество, спящо на дъното на океана, с огромни криле като на прилеп и с множество пипала, излизащи направо от „лицето” му- може би едно от най- популярните създания, изтръгнати от най- тъмните кътчета  на изпълненото с демони лъвкрафтово съзнание и един от най- познатите му образи), които само чакат поради човешка глупост да бъдат разбудени от хилядолетния си сън и да ни изтрият от лицето на Земята веднъж завинаги. Тези неподвластни на времето и пространството създания са пришълци от далечни краища на Вселената или от други измерения, дошли тук преди милиарди години.

  

Други любими теми на Лъвкрафт са древните езически и сатанистки култове („Зовът на Ктхулу”). По ужасяващ начин той описва нечовешки, отблъскващи ритуали ( а в доста от произведенията му тези ритуали са само смътно загатнати, което е не по- малко притеснително), разиграващи се на фона на затънтени, вековни гори или величествени старинни подземия и които карат читателя да се замисли дали да обърне следващата страница на книгата. Разбира се от автор като него темите за вещиците и вещерството и за съживяването на мъртвите също няма как да бъдат подминати ( „Случаят с Чарлз Декстър Уорд”, „Нещото на прага”). И не на последно място в творчеството му често присъства и шокиращата тема за канибализма („Плъхове в стените”).   

 

 Едно от най- енигматичните произведения на писателя е „Некрономикон” ( в превод- „Закон на мъртвите”). Интересното е, че в действителност такава книга не съществува (въпреки това, според Уикипедия в библиотеките и антикварните книжарници в Западна Европа и САЩ продължават да идват читатели и да я търсят точно нея). Тя е плод единствено на въображението на Лъвкрафт и в няколко от творбите си я споменава само косвено. Според историята измислена от Лъвкрафт тази книга е написана от арабина Абдул ал Хазред (наричан още Безумеца) в средата на осми век.Оригиналното и заглавие е „Ал Азиф” и ал Хазред я пише в края на живота си, в Дамаск. Страниците и са направени от одраната кожа на млади девици, вместо мастило е използвана човешка кръв, а нещата, описани вътре са толкова ужасяващи и отвъд човешките представи, че всеки имал дързостта да прочете дори малка част от нея, полудява на момента или умира от загадъчна смърт. След векове на гонения и изгаряния от страна на църквата няколко издания на по- късния гръцки превод все пак са оцелели и се съхраняват само в няколко библиотеки по света ( а според някои от слуховете Ватикана също притежава издание на зловещия „Некрономикон”). Пак повтарям обаче- реално такава книга не съществува и изданията, които се предлагат в интернет са просто създадени (сред тях има и наистина страхотно изработени книги, изпипани до най- малкия детайл) от феновете на Лъвкрафт и неговия „Закон на мъртвите”.    

   

В заключение мога само да добавя, че години след смъртта на писателя влиянието му продължава да се усеща в творчеството на много от съвременните артисти. В музиката например една от най- влиятелните блек- метъл групи Крейдъл ъф Филт има песни, вдъхновени от Лъвкрафт (“Cthulhu Dawn”от албума “Midian” или пък “Mother of Abominations”от албума “Nymphetamine”). Металика, Блек Сабат, Дрийм Тиътър и други също отдават своята почит към писателя. В киното (Джон Карпентър), в литературата- естествено друг от големите автори, Стивън Кинг. Един от художниците, от които съм силно впечатлен е починалият швейцарски сюрреалист Ханс Гигер, който прави наистина разтърсваща серия от картини вдъхновени именно от мрачния свят на Лъвкрафт.