Пропускане към основното съдържание

Представена публикация

Четвъртото измерение

Белите гарвани - първа част

                                                       




                                                             Първа част 


                                                                Усмивката на дявола





 Ако някога сте се чудели що е безвремие, съблечено от белотата на безкрайната нощ, то на всяка цена трябва да посетите Белгадеш. Тук никога не е имало ден, нито нощ. Всичко е застинало, наподобяващо замръзнала капка роса, или дори неизплакана сълза, породена от тъгата по отминалите дни....Едва прокрадващото се слънце проблясква в клоните на тъмно зелените дървета, пуснали дълбоко корени в безплодната земя, носейки вековния товар на огромните си корони. А наоколо сякаш всичко е потопено от сивотата на езерото, чиито вълнички едва едва подритват мъртвите листа, скитащи се по повърхността му. Белите гарвани грачат така грозно, че пробуждат онези създания, идващи нощем от гроба, за да търсят онова възмездие, което никога не са получили приживе. Единствените цветя, които се мяркат в цялата тази празнота, са алено червени макове, които се появяват от нищото, нарушавайки цветовата хармония на целия тоя пейзаж. Много рядко подухва вятър, толкова рядко, че когато се случи, същите тия дървета протестират в гротескен танц. 

 В Белгадеш има и хора, но не точно като тези, които си виждал, а едни такива странно безцветни и вечно угрижени за нещо. Те никога не се смеят, никога не плачат, никога не обичат, никога не спорят, никога не отричат, никога не лъжат...Косите им са бели, кожите със сивкав отенък, очите безизразни, а устните до толкова свенливи, че надали някога биха познали що е целувка. Тези хора не са нито живи, нито мъртви. Те са осъдени да живеят на границата между два свята, прокудени от своите, в знак на отвращение от по-различната им природа. Всяко създание тук е толкова неприемливо за реалния свят, че той буквално го е изкоренил от там, запращайки го в бездната на нищото. 
 В Белгадеш има животни разбира се, но белите вълци са така особено превити и страхливи, че трудно би се прозряла хищната им природа иззад застиналите червени очи. Има поверие, в което, ако бял гълъб се появи в небето на тази забравена от Бога земя, то хилядолетното проклятие ще бъде разрушено, освобождавайки душите от страданието им. Местните вярват, че едва тогава слънцето ще блесне като златна топка на небето, а нощта ще бъде достойна в черния си шлейф, давайки покой както на живите, така и на мъртвите. Проклятието можело да се унищожи само тогава, когато в Белгадеш се случи най-голямото чудо на света, а именно - истинската любов. Но хората тук никога не се смеят, никога не плачат, никога не обичат, никога не спорят, никога не отричат, никога не лъжат...



                                                                             <1>



 Бялата е единствената, която вярва, че проклятието може да бъде унищожено. В сърцето и е останало място за чувства, но толкова малко, че самата тя не го осъзнава. Бяха я прокудили тук, защото беше вещица. Трудно и беше да си спомни цвета на косите си, но знаеше само, че бяха толкова дълги, развявани от вятъра, луди и живи. Заловиха я  в къщичката и, в която приготвяше вълшебна отвара, предназначена за спасяването на живота на някого, когото тя вече не помнеше. Подсъзнателно, Бялата знаеше, че човекът, за когото беше лекът, така или иначе не оцеля. Нещо трепваше обаче в прокълнатото и сърце, когато си спомняше за него. 
 В нощта преди залавянето, луната беше сякаш налята с кръв, а вятърът духаше неудържимо. Задаваше се буря, небето стенеше, разкъсвано от болка, докато огромни, грапави и ожесточени капки дъжд не закапаха, измивайки от земята греховете, родени през деня. Тя не си спомня нищо повече, защото всичко свърши. Единственото, което все още вижда е усмивката на дявола...


 Вълкът следваше Глупакът, но не защото го обичаше, а защото трябваше. Вълкът дори не знаеше защо трябва, като същото се отнасяше и до Глупакът. Странно защо, но винаги бяха неотлъчно заедно, навсякъде и по-всяко време, а изобщо не се обичаха, нито бяха привързани един към друг, но бяха навсякъде и по всяко време неотлъчно заедно. 
 Тук никой не отиваше никъде, защото някъде не съществуваше като понятие, но Глупакът и вълкът продължаваха  прехода си. Той стъпваше по грапавата земя, по която тук там се зеленееше трева, наподобяваща повече слама, не познала никога топлината на слънчевите лъчи. За момент погледа му се спря на ален мак. За части от секундата нещо прободе сърцето му, но толкова неусетно, че надали му обърна внимание, продължавайки да крачи, фокусиран в нищото. 
 Глупакът изобщо не знаеше защо е запратен в Белгадеш. Ако Бялата имаше някакви спомени, то той съвсем отдавна не знаеше кой е и от къде е дошъл. Вълкът обаче знаеше, спомняше си всичко, но нямаше как да каже на никого, лишен от правото да говори...много много отдавна, защото някога речта му беше оръжие срещу някого, много по-властен от него...
 Дали случайно или не, двамата  спътника стигнаха до дома на Бялата. 
 Тук къщите бяха напълно еднакви. Нямаха прозорци, нито врати, а само отвор, през който можеш да минеш, само ако искаш разбира се. А и защо да има врати, като тук никога никой не крадеше, нито имаше зима, от която вратата да пази домашното огнище. Нямаше легла, защото нали си спомняте, че тук живееха осъдените души, прокудени от своите. И като такива, те никога не спяха, защо бяха нито живи, нито мъртви. Хората тук никога не се хранеха, забравили отдавна какъв е вкусът на храната, нито пък имаха спомен как приятно ухаеше отлежалото червено вино. Така че разбираш, че къщите бяха празни, наподобяващи мавзолей на забравата, като единственото което съществуваше някак реално, ако мога така да се изразя, бяха сивите стени. 



                                                                       
                                                                            <2>



 - Защо си дошъл? - Промърмори Бялата, отмятайки бял кичур коса, застинал над едната и страна. 
  Глупакът се захили, но не защото му беше смешно, а защото беше глупак. А вълкът така се загледа в Бялата, сякаш искаше нещо да и каже. Очите им се срещнаха за момент, а тя лекичко потрепна. 
 - Забравих... - Той се загледа в тавана, но не защото имаше нещо, което изискваше внимание, а просто защото беше глупак. 
 Бялата се размърда, стана и подкани гостите си да я последват. Застанали под открито небе, тя се обърна към глупакът, задаваща толкова необичаен въпрос, който  изненада самата нея. 
 - Помниш ли усмивката на дявола? 
 Глупакът обаче не обърна внимание на думите и, като все така захилен с тази налудничава усмивка, застинала на лицето му, погледна в друга посока, забравил отдавна кой е всъщност. 
 Вълкът обаче не откъсваше очи от тези на Бялата. И тогава тя си спомни, спомни си много повече, отколкото трябваше, както и вълкът, както и вълкът...




                                                                             <3>



Следва продължение....





Коментари

  1. Христо Ангелов2 юни 2017 г., 10:32 ч.

    Готино начало! Интересно какво ще бъде продължението :) .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти харесва. Все още не съм обмислила колко често да пускам разказа. Зависи от интереса.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Вещи, които имат лоша енергия

Докато изхвърлях сухи цветя днес ми дойде идеята да напиша статия за вещите, носещи лоша енергия. Те са толкова много, както и толкова разнообразни, че надали ще успея да ги класифицирам в рамките на тази публикация.

 Когато говорим са обсебени вещи, всеки си представя Анабел или сходните с нея асоцияции, но не можете да повярвате колко много от заобикалящата ви материя има негативно присъствия, независимо, че е нежива. Ще дам няколко примера, като целта ми е да ви замисля, а не да ви убедя в правотата си.


 Огледалата   На огледалата бях посветила отделен пост, но сега ще кажа само няколко думи за тях. Те са портал към отвъдното, или ако искате го наречете - "паралелен свят". Не се втренчвайте по никакъв повод в повърхността на този магичен предмет, защото не знаете къде може да ви отнесе. Не е желателно да имате огледало в спалнята, особено когато е тъмно и витаят всякакви сили, подвластни на мрака.   Избягвайте също контакта със старинни огледала, защото според определен…

За човешката душа, интервю с Орлин Баев

Казвам здравей на Орлин Баев, който е един от най-изявените психолози в България  и неспорно познавател на човешката душа. Дипломиран психолог, който обаче не се задоволява само с познанието, добито в университетските среди, продължаващ развитието си, с едничката цел да помага на хората. Провежда психотерапия, включваща Когнитивно поведенческа такава, както и хипноза, с цел разкриване на онези сенки, намиращи се дълбоко в подсъзнанието, но отговорни за страданието, така присъщо на нашата природа.


 Ева: Здравей и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли казал няколко думи за себе си на читателите?



Орлин Баев:  Аз съм ... човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя - знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят. Обичам, обичам да обичам. Знам каква райска може да бъде тази планета, виждам я такава. Виждам хората съзнателни, резониращи с любовта, мъдростта, творческата свобода. К…

Пет признака, показващи, че имаш силно развита интуиция

"Интуицията е свещен дар, а умът - негов предан слуга. Изградили сме общество, което почита слугата, а забравя за дарa."

                                                                                                                             Алберт Айнщайн










 Някак в забързания си живот забравяме, че имаме и други сетива, освен тези, които вече сме разпознали. Много често, именно тези скрити дарове от Бог, много ясно ни подсказват какво точно трябва да направим в дадена ситуация, но уви, изобщо не слушаме вътрешния си глас.
 Страхът е например от онези недостатъци, а смело бих го нарекла и порок, който произтича именно от непознаването на вътрешната ни същност.
 Но нека говорим по същество и проследим онези пет  признака, които съвсем очебийно говорят за това, че имате силно развита интуиция, в която трябва да се вслушвате повече.



  Първи признак: Ако имате ясни съновидения, които много добре си спомняте, когато се събудите сутрин, то задължително трябва да се замислите, от…

Преминаване в Петото измерение

Много хора се пробуждат, а други все още са в летаргия, неразбиращи какво се случва с човечеството. За тези които са наясно какво е Третото измерение, бих искала да кажа, че много от нас навлизат в Четвъртото, като пълната трансформация ни води до т.нар. Пето измерение. Ако мога да обясня за какво идва на реч с "човешки" думи, то определено бих се спряла на това, че всичко, което ни дават сетивата не е съсвем "реално" и подлежи на "корекции", които биха били постигнати, когато отделния индивид започне да вибрира с едни по-високи честоти.
 Нека си представим как стоим по средата на улица, заобиколени от високи сгради. Способни сме да видим сградите, минувачите по улицата, трафика, слънцето, облаците.., но можем ли да видим какво се случва зад самите сгради? Е, отговорът е еднозначен - не, не можем! Ако обаче започнете да трептите с други честоти, прескачайки в Петото измерение, то няма да имате подобен проблем, защото съзнанието би било до толкова развит…

На къде отиваш Свят?

На къде отиваш отиваш Свят? На къде си тръгнал?  Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съвършени, неуморни и горди, затъваме все по-надълбоко в блатото на черните мисли, забравили от къде сме дошли, практикувайки магията на самоунищожението...На къде отиваш Свят?

 Безкрайни сиви тълпи се молят в храма за собственото си спасение, забравили смисъла на Божественото, така дълбоко скрит в тленността на смъртните тела, загубили представа що е безкрайност. Разгръщайки поредната страница, водеща към гибелта на несбъднатото, планирайки собствения си край, някак все не осъзнаваме красотата, която би ни дарила светлината. А тъмната страна на Луната е толкова неотразима, обвита в мрака си, че тласка към разруха и унищожение, защото душите кървят под слънчевите лъчи, като свирепи вампир…

Колабринската библия, споделено с Краси Мундова

От дълго време в мен се породи желание и идея да напиша статия свързана с манускрипта от Колбрин. Древен ръкопис, който се състои от няколко части с различен произход. Смята се, че най-древната част от ръкописа е написана преди около 1500 г. пр.н.е. от древни египетски учени и астролози, които са нарекли ръкописа „Великата книга“.  Част от манускрипта е свързан с представите на древната херметическа школа за произхода на света и човека. Текста съдържа също така и разказа за масовото изселване на евреите от Египет, което го доближава като разказ и до старозаветните книги.  Хиляди години ръкописът е бил съхраняван в древен Египет, като се смята, че  е тайна книга на орден наречен „Синовете на огъня“. Древна египетска секта, чиито произход се губи във времето. Част от авторите, посветили време и енергия, за да изследват текста считат, че е ранносредновековен фалшификат, но за други, той е текст с оригинален древен произход, който крие в себе си знанията на Атлантида и древен Египет. Спо…

Какъв тип личност си - картинен тест

Вероятно всеки познава себе си  малко или много, но все пак си остава неразгаданата загадка, а именно кой съм всъщност аз? Този картинен тест може да ви помогне поне малко да преоткриете себе си, разбирайки кои са вашите положителни и кои - отрицателните черти на характера ви. Предлагам да опитате, като ще се радвам на коментари под поста.




  Нека започнем...Изберете само една от посочените картинки, като след това можете да прочетете отговорите, посочени в края на тази публикация. 



  Картинка номер 1: 





Картинка номер 2: 






  Картинка номер 3: 





  Картинка номер 4:




  Картинка номер 5:









            Отговори: 


Картинка номер 1: Ако сте избрали картинка с номер две, то е твърде вероятно често да се чувствате като аутсайдер, а и неразбран от света който ви заобикаля. Силно привлечен от мистичното, често се чувствате като гост на тази планета, очаквайки момента, в който някой ще ви отведе у дома. Възможно е и да сте депресиран, но важното е да разберете, че да си различен не е порок, а преимущ…

Защита от негативна енергия

През последните дни около мен имаше доста дебати, относно негативни енергийни влияния, или другояче казано - магии. Ако сте чели статиите ми досега, то вероятно знаете повече, относно защитните ритуали, които лично аз използвам. У мен обаче непрестанно напира едно особено чувство, карайки ме да размишлявам по-задълбочено по въпросния проблем, базирайки се върху научни данни, както и житейски опит.

 Предишната вечер бях буквално обладана от идеята, като съзнанието ми работеше неуморно, търсейки някакъв знак от съдбата. Бях доста изморена, наближаваше дванадесет, а нали  знаете, че това е часът на чудесата?

Глупакът в таро, като въведение в древната херметическа традиция, споделено с Краси Мундова

В поредица от статии бих искала да ви запозная с пътя на ученика в древен Египет, който е бил представен чрез големите аркани в таро, като символи на инициация в древната херметическа школа. Всеки е чувал, че таро се използва предимно за гадаене, но в действителност езотеричния произход на картите е със съвсем различно предназначение. Способността да гадаем е само ефект от пътя на инициация, който се достига от малцина. Таро е свързан с египетския начин на мислене, който се състои от три способа за пробуждане на вродената интелигентност в човекa. Тези три способа са и три основни принципа в херметизма. Те са в основата на структурата на битието и на личността. Ученикът преди да поеме трънливият път на просветление се запознава първо с тези основни начала.

Магията на огледалата

Всеки от нас използва огледало поне няколко пъти на ден. По суетните дори не откъсват поглед от него, търсейки отражението си дори във витрините на градските магазини. Някога обаче замисляли ли сте каква опасност се крие отвъд огледалното ви отражение?


 Знаете ли, че огледалата са портал към паралелни светове, както и към света на мъртвите? Когато в къщата има починал човек, огледалата се закриват, защото има опасност, духът да остане пленен на границата на два свята. Всички тези традиции не са случайни, като трябва много внимателно да се вслушаме в тяхното послание.