Човекът е човек, когато е в пътя си, из откъси от книгата на Венцислав Димитров

Венцислав Димитров 

 Всеки човек си има своята стая. Стаята на собствените му познания и в нея се влиза само, ако бъдеш допуснат.

 За да си обясним новите познания, ние използваме аналогии. Чрез това, което знаем, си обясняваме това, което не знаем. Думите звучат в нас така, както ние сме настроени, а не така, както се произнасят. Посредством аналогиите, езикът ни придобива образност, която е по-разбираема. Думите, сами по себе си, са неизживени и различни, непознати за същността ни. Те придобиват смисъла си след изживяването им от нас.

Майка. Земя. Родина.
Земя – Майка …
Родина – Майка …Майка – Земя…

 Различни думи… И в зависимост от нашата дефинираност, ни докосват различно. Думите са като дреха, която, обличайки се от различни хора, макар и една и съща, винаги изглежда различна. Трябва ли да спорим с думи и да търсим смисъла в "дрехата"? Не е ли по-добре да търсим смисъла в усещанията от тях във нас?

Знанието е сила. И ние трупаме знания, търсейки чрез тях идентичност и сигурност в реализацията си. Постоянно сме в контакт с новото – непознатото, изискващо и нови знания, за да го разберем. Но вместо да ги търсим и да разширяваме кръгозора си, ние се осланяме на сигурността на съществуващите знания и не осъзнаваме, че се затваряме в собственото си невежество от знания!

 А Вярата къде е? Защо не фигурира в нашите съждения? Това ли е душата ни?

Истината е това, което чуваме, виждаме и пипаме, но и това, което е извън нашите представи и сме готови да повярваме и осъзнаем!

 Нека това, което знаем, не ни пречи да приемаме новите познания и многото истини да зазвучат в едно - Истина за Съвършеното саморазвиващо Цяло-Вечното!

 Съществуват крайни състояния, между които ние се проявяваме и които ни помагат да се ориентираме в хаоса от истини. Но за да бъдем щастливи, необходимо е да осъзнаем, че Животът не е само това, в което вярваме: Той е и това, в което имаме нагласата да повярваме чрез новите познания и стремежи към опознаване на всичко, което става с нас и около нас!

Не съм прав... Кажете го... Съмнявайте се в мен, но и в себе си. Задавайте си въпроси и търсете отговори.

 Осъзнаването на въпроса и отговора осмислят Живота ни, а ние откриваме пътя си.

Струва си да открием своят път, за да открием себе си или да открием себе си, за да бъдем в пътя си. Другото е бродене по чужди пътища и обезсмисляне на живота ни поотделно и на Живота.

 Но Той – Животът си е Живот и ние се оказваме извън Него. Живи, но извън Живота. Какво безсмислие. Усещаме го като сиво и мрачно ежедневие, изпълнено с тревога и никаква радост в сърцата ни.

 Ето защо ни трябва осъзнаване на своята същност…, на същността на Живота…, на същността на Вечното, за да можем да открием своя Път към същността си…, към живота…, към Вечното!