Алхимичният Глупак: събирането на духовния плод
Започвам с картата Глупакът на Нобле от 1650. На нея едно животно се протяга да сграбчи гениталиите на Глупака. Странно същество е това, нещо средно между куче и котка, като при Нобле то дори има ципести крака. Флорноа идентифицира животното като цибетка – вид, който е по средата между кучето и котката, внесен от Индия във Франция, с цел избиване на плъхове. Вносът му вече е забранен, тъй като цибетката убива всяко малко животно, включително и полезните. Въпреки близостта в изображенията обаче, дори и тя не се вписва напълно, поради липсата на ципести крака. (1)
Шокиращо е подобието между позицията на животното с тази на странното същество в алхимични илюстрации от 17 век, където то е изобразено хвърлящо се към друга фигура, в този случай женска. В обясненията за тази фигура, дадени от алхимика, съществото е идентифицирано като „застопореното“ в противовес на девойката, която е „летливото“(също, „променливото“. В текста използвам и двата превода на думата – бел. Деспина). Скокът е символ на опита на фиксираното да асимилира летливото. Процесът е „застопоряване на летливостта“ като има и реципрочен – „изпаряване на застопореното“. Още един пример с кучеподобно животно, само че този път в алхимичен контекст:
В някои случаи животното, представляващо „застопореното“ дори има ципести крака, като тогава е описано като жаба, един забележителен пример за това е добре познат текст от ръкопис, наричан Видението на Рипли - написан през 15 век, но непознат извън границите на Англия до късния 16 век. Рипли пише:
Жабок наситено червен видях, на Гроздето сока изпи толкова бързо,
Дорде препълнени с течност, червата му се пръснаха...
...След което жабокът страда ужасяващо, умира, променяйки се във всевъзможни цветове, докато тялото му не сплоява благополучно летливия елемент с низката му същност. Когато това се случва се оказва, че в резултата се съдържа есенцията на Еликсира, Универсалния лек.
Летливостта е в природата на Глупака – той се скита от място на място, без никога да се устрои. Той се страхува от всички. На италиански, името на картата е „Матто“, ще рече Луд. Произлиза от същия корен като думата “mad” на английски, със значението „окастрен, инвалидизиран, умствено несъстоятелен“. Той е маниак. Въпреки това животното, което го гони, желае нещо, което той притежава.
Отдолу е илюстрация от алхимичен ръкопис от 15 век (намиращ се в Британската библиотека) изобразяващ подобен жабок, представляващ нашата земна природа. (2)
В друга поема, „Ръкописът на Рипли“, жабокът с ципестите крака се появява отново. Жабокът бива изяден от дракон, символизиращ неконтролируема променливост. Това е представено в следния текст, където „Аз“ обозначава дракона.
Някога бях и неудържим, и умоповреден,
А сега съм аз и кротък, и смирен...
Деструктивната лудост изчезва в резултат на изяждането на жабока.
Отдолу е изображение, на което Адам и Ева стоят до нещо, наподобяващо Дървото на Познанието, от което расте грозде.
Вероятно вече се досещаме какво символизира Гроздето в първата поема. То е плод от Дървото на познанието. Изяждането му носи много страдание и сигурна смърт, точно както при Адам и Ева.
Но крайният резултат е завръщането към Рая, както и по-висше ниво на съществуване, отколкото ако гроздето не беше изяждано изобщо, тъй като изялият го накрая добива както безсмъртие, така и познание.
Нека сравним това с още едно изображение, това на 2 жезли от ранна италианска колода от 16 век. Заедно с нея ще видите други две изображения, едното на Римска мозайка от Нарбон, Франция, на която коза яде грозде, а другото на млада коза, катереща се по робата на Дионисий – Римска мозайка от Сицилия. Втората картина илюстрира поема от Вергилий.
Изглежда, че ситуацията много прилича на тази на лисицата и гроздето, изображение от Песента от Песни (Song of Songs). Козата е фиксираното, гроздето е променливото. Прекалено много вино води до избухлива гневност и други форми на деструктивна лудост. Точното количество пък носи добро настроение. Жабокът, обаче, е малко животно, не дракон. Ядейки от забранения плод, изяжда прекалено много, превръщайки се в животно – Лунатик, в Побъркания. Колкото до Глупака над него, както ще видим, той не е никой друг, освен самият Бог, в състояние на неведение.
Към следната експозиция подхождам към Глупака по начин, подобен на този, по когото Гръко-Римския бог Сатурн е бил изобразяван. Няколко ранни карти на Глупака силно напомнят на типичното изображение на Сатурн, което е показано тук в сериите на Мантеня от около 1465, вдясно. От ляво са д‘Ест и Чарлз VI карти на Глупака. Те си приличат главно по гигантския размер на фигурата, заобиколена от много по-дребни фигурки, струпани около нея.
Сатурн кастрира баща си Уран и на свой ред е кастриран от сина си Юпитер. Децата, сбрани около Глупака, са като децата на Сатурн, чакащи да бъдат изядени. Изображение от около 1420 в книга за Гръко-Римските богове показва Юпитер, който бива скрит от майка си докато не порасне, завършвайки цикъла чрез кастрацията на баща си.
В мита за Сатурн той се явява като умопобъркан, който поглъща децата си от ревност, нежелаещ да отстъпи място на идното поколение. Друг аспект на тази сцена е, че Сатурн би могъл да сигнифицира бога от Стария Завет, тъй като Сатурн в средновековието и дори в древността е асоцииран с Еврейския бог (по-долу има линк към коментар на SteveM). В този случай, кастрацията на Сатурн от Юпитер би репрезентирала низвергнатия от Христа Юдаизъм, освобождението от железния закон на Йехова и преминаването във властта на бога на любовта. Християнството, обаче, добавя нов нюанс - Бог Отец и Бог Син са два аспекта на един и същи, единствен Бог, който, преминавайки през страдание и смърт премахва проклятието, което сам е хвърлил върху човечеството и сам слага край на собствената си лудост. (2)
Християнизацията на Сатурновия мит има своя алхимичен еквивалент. Сатурн, чийто кореспондиращ метал е олово, е алхимичният етап познат като почерняване, нигредо – етап, който жабокът във Видението на Рипли достига в смърт. Оловото е било познато като отровно, а лудостта – като предхождаща смъртта. Така започва и последователността в Таро – лудост, която продължава към смъртта.
Ето още една версия на мита от Митологиите на Натал Конти, 1551. Говорейки за алхимиците, той казва:
Твърди се, че древните са казали, че Юпитер кастрира Сатурн с остър сърп и изхвърля тестисите му в морето. Венера след това се ражда от тях и се извисява от солената морската пяна, тъй като Сатурн е специфична сол (в алхимията – бел. Прев.) и баща на Юпитер, който пък от своя страна е асоцииран със соли, произлизащи от металическа сол. Този Юпитер или солев дериват съществува в стъклен съд и се освобождава в много фина и деликатна вода под въздействието на огън, който огън също е интерпретиран като Юпитер и който отнася със себе си устойчивите, силни частици, с други думи – разделя сулфура, скрит в солта, отлагайки остатъка в съд, специално определен за тази цел. Този процес символизира отнемането на силата на Сатурн от Юпитер. И, тъй като солта потъва във водата, „в морето“, е казано, че Венера се ражда от съединението на сол и сулфур.(3)
Алхимиците са съединили два мита, един за кастрацията на Сатурн от Юпитер и втори относно създаването на Венера от тестисите на Уран. Венера има връзка с картата Любов, както споменавам по-долу. Фокусът за момента е върху кастрацията на Сатурн, която е екстракцията на сулфура, или на „потентността на Сатурн“, от която еликсирът е добит. Това е нещото, което животното в картата Глупакът иска. Сулфурът обаче, в достъпното си твърдо състояние, е в комбинация с други субстанции, които са опасни (Сатурн в примитивно състояние). За да е полезен за човечеството, сулфурът трябва да е отделен от вредните субстанции и така в нова форма, като нова сол, се превръща във Венериния еквивалент, спиритуално „небесната Венера“ на божествената любов. Достижението на това състояние, обаче, изисква приложението на цялата алхимична процесова гама.
Същият пример за отделяне е, вероятно, изобразен в следната илюстрация от 1420 (и въпреки, че е в книга, описваща боговете, артистът вероятно е рисувал в алхимичен контекст). Тук, докато Крал Сатурн и Кралица Рея гледат отгоре, принц Юпитер дава гениталии на децата, които след това ги полагат в калта. Децата алхимично са асоциирани с етапа на множенето, който е репродукцията на еликсира. За да се уголеми количеството му е достатъчно само докосването му до друга качествено пречистена субстанция. Това (еликсирът) е субстанцията на магическа трансформация.(4)
Гениталиите на Глупака на Нобле е това, което го свързва с мита за Сатурн. Животното, хвърлящо се към него, го свързва с божественото. От една страна това е освобождение от Лудостта, от друга – смъртта и изкуплението на онези земни същества, които „ядат“ от божествената субстанция.
Във Франция през 1660 е публикувана колода, която разпределя в две карти това, което при Нобле е събрано в една. Това е Минчиате Франчеси, която датира от 1660, според „Хък“ в THF (http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=11&t=782). Хък коментира, че датировката идва от публикация, в която взима участие уважаваният французин, специалист по история на картите, Тиери Деполи (http://www.millon-associes.com/doc/CP-Carte-a-jouer-051111.pdf)
Хаос, мисля, е висшата Глупост, Бог, докато Мом е низшата Глупост, човекът в света на изначален грях. Тези две имена произлизат от божествената генеалогия на Хезиод - http://en.wikipedia.org/wiki/Nyx_(mythology) в която Хаос е пръв, а Мом е неговият внук – бог, който се присмива на останалите. В изображението, обаче, Мом се явява като придворен шут, който се подиграва на хората около него. Възможно е този понижен статус да се дължи на Сатира на Алберти от 1450-те, в която изхвърлят Мом от небесата, заради хаоса, който той създава там. На земята, той става баща на богинята Слух (в смисъл на „клюка“ – бел. Прев.). Помежду подигравките му и деянията на Слух, земята също се превръща в хаос. Успешното му подиграване на авторитети и разпространяването на фалшиви слухове се превръща в анархия.
Етейя в късния 18 век може да е използвал тези карти за това, което изглежда че е две версии на Глупостта. Долу се вижда черно и бяло копие на картата в оригинал от книгата „Безобразна колода карти“ (свободен превод, който използвах, за да пасне на противоречивото съдържание на книгата – бел. Прев.) и в ревизираната версия от 1840.
Заглавието „Хаос“ не присъства в оригинала, но се появява в коментара на Етейя върху картата. Във втория том Етейя казва:
Първият лист, номер едно, репрезентира... светлина заобиколена от плътен облак, или хаоса, който бе отхвърлен, за да се предостави място на Истината, в момента в който Създателя прояви величието си и величайшето си благоволение над съществата от цялата Вселена, които спяха и отново ще спят под негов надзор.
Когато Бог създаде небето и земята, хаосът беше резултат на собствените му деяния: „и земята беше пуста и безформена. И Бог каза: „Нека бъде Светлина.“
Версията на Етейя на картата е наименувана „Глупост“ и е номер 78 от 78-те карти, намираща се в ляво. Тук е използвана по-късна, цветна версия. В този случай, за разлика от по-късната версия на карта 1 и освен, може би, оцветяването, картата е същата като оригиналната. Етейя превъплъщава фигурата в просяк. Вероятно, обаче, гледайки по-ранното изображение, използвайки думата „глупост“, Етейя е имал предвид глупостта на хората и света около просяка, а не тази на самия просяк.
В преработената версия, някой е добавил „Алхимикът“. Това най-вероятно е било дистанциране от физическата алхимия във времена, в които науката е печелела популярност. Във втори том самият Етейя възхвалява алхимията до степен да я определи като път към лечение, особено духовно, а не като метод за превръщане на прости метали в злато. Началото на пътешествието е карта 78, което в писанията си той поставя между картите 21 и 22, а краят е карта 1.
В заключение: Глупакът, или Лудият, е в началото на творението. Той може да бъде представен като абсолютна нестабилност, като Хаос или първична материя в газообразно или течно състояние. Алтернативно, Глупакът или първичната материя, могат да бъдат представени като резултат на горене, черна субстанция, подобна на Сатурн, която яде собствените си деца – или казано иначе всичко, което произлиза от нея и която, въпреки всичко, съдържа в себе си безценните съставки, чрез които в последствие се превръща в Еликсира – Универсалния лек.
Препратки: Глупакът и Алхимия. 1. Цибетка: виж поста на Дебра на http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=70#p9672.
За допълнителна информация, относно хвърлящото се животно, погледнете: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=70#p9669
Изображението на Глупака на Нобле е от сайта на Флорноа www.tarot-history.com
Първото алхимично изображение е от Philosophia Reformata, 1622 на Милиус, взето от http://www.hermetik.ch/eidolon/bilder/d ... /index.htm.
Коментарите са от Станислас де Рола, Златната игра, стр.180.
Второто изображение е от Symbola Aureae mensae, 1617 на Майкъл Майер. Коментарите са от Рола.
Видението на Рипли може да бъде открито на http://www.levity.com/alchemy/rpvision.html
Изображението от Ръкописа на Рипли е тук http://commons.wikimedia.org/wiki/File: ... Scroll.JPG, а самата поема - http://www.levity.com/alchemy/ripscrol.html. Допълнителна дискусия за жабока можете да намерите тук: http://www.levity.com/alchemy/toad.html.
2. Изображение на жабока: Лоринда Диксън, Бош, стр. 223, от МС Харли 2407
3. Сатурн – повече информация тук: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=80#p9705
Два поста за Еврейския бог ot SteveM два поста по-надолу и продължението на автора на статията: http://forum.tarothistory.com/viewtopic.php?f=23&t=383&start=80#p9757
Рисунката е от De deorum imaginabilus libellus, във Ватиканската библиотека Reginensis 1290, ръкопис от Seznec – Оцеляването на Паганистичния бог, стр. 177) дата 1420. Изображение от Ханс Лийбешютц, Fulgentius Metaforalis: Ein Beitrag zur Geschichte der Antiken Mythologie im Mittelalter, Лайпцих 1926.
3. Conti quote: Антони ди Маттео, редакция и превод, Митологиите на Натал Конти, избрани преводи, стр. 67.
4. Декорираният ръкопис е от Vatican Apostolica Cod. Pal. lat. 1066, стр. 226 от Алхимията на Рола – Тайното изкуство
Превод от английски:
Коментари
Публикуване на коментар