Gregory B. Knapp |
Случвало ли ви се да извършите един куп ежедневни дейности, а когато погледнете часовника с изненада да установите, че някак неочаквано за вас са изминали не повече от двадесетина минути? Същия ефект може да се наблюдава и в своята противоположност разбира се, като във втория случай времето сякаш се движи с неопределима, но повишена скорост, карайки ни да се чувстваме тотално изгубени и в невъзможност да приключим започнатите проекти.
Когато едно тяло се движи с по-високо скорост, то времето се забавя, а когато горепосоченото е неподвижно, то се наблюдава ускоряване. Подобни опити са правени многократно от учените, с цел изясняване на тази времевa пространствена зависимост, на която разбира се влияе скоростта и ускорението. Тук можем спокойно да споменем за Парадокса на близнаците. Защо парадокс? Защото всичко зависи от гледната точка, което пък отново ни връща на Теорията за относителността, поставено от великия Айнщайн. Както знаете вече, в теорията има значими пропуски, но доразвивайки се по-късно във времето, дава еднозначни отговори на доста въпроси, засягащи теми, като възможност за пътуване във времето например.
Но нека се върнем на Парадокса на близнаците за да стане по-ясно как времето се забавя. Приемаме, че едниният брат е пътувал със скоростта на светлината, или поне близка до нея. Когато двамата се срещнат, то първият ще е по-млад от втория. Обаче от гледната точка на първия например, вторият близнак също се е придвижвал, като в случая приемаме движението за относителна величина, като следствие на това втория ще е по-младият. Както виждате в случая има противоречие, дължащо се на ускорението, на което е бил подложен първият брат близнак.
През 1971 г. се провежда експеримента на часовниците. Единият часовник е поставен в самолет, а втория е в неподвижно състояние, като след опита са отчетени разлики във времето, показващи двата обекта. Отново излиза, че когато едно тяло се движи с висока скорост, то времето тече доста по-бавно за него, отколкото за тяло, което се намира в състояние на покой. В този ред на мисли, не е никак лошо, ако например започем да се замисляме кога времето тече по-бързо и кога по-бавно за нас? Правило ми е впечатление, че ранните сутрешни часове, времето сякаш лети с неимоверна скорост. Възможно ли е това да се дължи на забавените реакции, така типични за все още подвластния на покой организъм, следствие на дългата почивка през ноща?
Надявам се да ви замисля с тази статия, защото този въпрос ме е вълнувал през целия ми живот. Но все пак, нека да не забравяме, че всичко е относително, което се отнася и до вътрешната настройка в конкретния момент, изменяща се според зависи от външните фактори. И тъй като се намираме в една затворена система, то ускорението на което сме подложени, би трябвало да оказва влияние на обектите, намиращи се в наша близост.
Коментари
Публикуване на коментар