Венцислав Димитров Всеки човек си има своята стая. Стаята на собствените му познания и в нея се влиза само, ако бъдеш допуснат. За да си обясним новите познания, ние използваме аналогии. Чрез това, което знаем, си обясняваме това, което не знаем. Думите звучат в нас така, както ние сме настроени, а не така, както се произнасят. Посредством аналогиите, езикът ни придобива образност, която е по-разбираема. Думите, сами по себе си, са неизживени и различни, непознати за същността ни. Те придобиват смисъла си след изживяването им от нас. Майка. Земя. Родина. Земя – Майка … Родина – Майка … Майка – Земя… Различни думи… И в зависимост от нашата дефинираност, ни докосват различно. Думите са като дреха, която, обличайки се от различни хора, макар и една и съща, винаги изглежда различна. Трябва ли да спорим с думи и да търсим смисъла в "дрехата"? Не е ли по-добре да търсим смисъла в усещанията от тях във нас? Знанието е сила. И ние трупаме знания, търсейки ч
В блога ще се разглеждат теми като: езотерика, духовно развитие, култура и изкуство.