Рок музика и мистика, споделено с Христо Ангелов

Христо Ангелов

 Като встъпление по темата бих могъл само да кажа, че противно на всеобщото мнение рок и метъл музикантите ( а също и много от техните фенове) не са примитивни, първосигнални представители на така наречената поп култура и „ниско” изкуство (последния термин се използва обикновено от музикални критици, за които развитието на музиката спира някъде в началото на 20-и век и от тогава според тях вече не е създадено нищо стойностно). Напротив, доста от тях имат интереси в различни области на човешкото познание, имат активна политическа и гражданска позиция, а някои дори и (о, чудо на чудесата ;) !) четат книги  (веднага ми изниква в главата примера с култовия албум на Пинк Флойд „Animals” („Животни”) където под влиянието на известната книга на Джордж Оруел „Животинската ферма” те правят собствена интерпретация по темата като в рамките на три основни песни разделят обществото на три групи- кучета, свине и овце). Хм, пак намерих начин да вкарам името на Флойд в моя статия, ама няма как- просто съм под влиянието на предстоящия концерт на Роджър Уотърс в България след няколко месеца .

1037theloon.com

 А сега по същество. Хронологично естествено започвам с ливърпулските новатори Бийтълс и увлечението им по източната философия. Всичко започва в средата на 60-е години, когато китариста Джордж Харисън е толкова силно впечатлен от богатата и тайнствена култура на Индия, че успява да „запали” и останалите членове от групата по идеите си. Те дори отиват и прекарват няколко месеца в Индия, където се запознават с местен гуру и под негово ръководство практикуват йога и медитация (най-последователен в това отношение остава самия Харисън, който и след разпадането на групата продължава да живее според разбиранията на индуизма). Отделно от това пък някои фанатични християнски формирования обвиняват Бийтълс за проповедници на злото и в разпространението на анти-християнски послания, което води дори до публично изгаряне на плочи с тяхна музика. Между другото, в същото са обвинявани и техните конкуренти по това време Ролинг Стоунс, главно заради албума „Молбата на Техни сатанински величества”и песни с имена като „Симпатия към Дявола” (която според Мик Джагър в вдъхновена от шедьовъра на Булгаков „Майстора и Маргарита”).

 Следват разбира се едни от законодателите на „тежкия” звук- Блек Сабат. Първата група при която окултното и мрачното е вече толкова силно изразено и водещ мотив в творчеството им. Дори и самото име на групата освен „Черна събота„ има и друг смисъл- „сабат” е еврейска дума и така през Средновековието са наричали вещерските сборища. В едно интервю Ози Озбърн с типичното за него черно чувство за хумор казва, че за да постигнат целия този легендарен успех и световна слава, четиримата от групата са опитали всичко възможно, включително дори и да продадат душите си на Дявола  (ха-ха, наистина много си падам по подобен странен, английски хумор). Другите от основателите на хард- рока- Лед Цепелин. Китариста Джими Пейдж е известен с окултните си занимания и дори купува къща край езерото Лох Нес обитавана от Алистър Краули (не се съмнявам, че на читателите на блога името на Краули е познато и все пак да напомня- той е британски окултист, чиито „специалитет” са проклятията-например проклина доктора, който отказва да му даде хероин и той наистина умира след по- малко от 24 часа). Музиката на групата е допълнена с мистичните текстове на вокалиста Робърт Плант, като някои песни са вдъхновени от книгите на създателя на „Властелинът на пръстените” Джон Толкин. А едно от най-великите парчета в историята на рок- музиката „Стълба към небето” според някои теории ако бъде пуснато наобратно могат да бъдат чути тайни закодирани сатанински послания.

 Дрийм тиътър през 1999 г. създават концептуален албум, с който по чудесен начин продължават традициите на вече споменатите Пинк Флойд. Албума се казва “Metropolis Pt. 2: Scenes from a memory” и е един от любимите ми. Историята разказана вътре е за мъж на име Никълъс, който решава да се подложи на регресивна хипноза. Постепенно навлиза в спомените си и се оказва, че в предишния си живот вижда момиче на име Виктория. Тя е била убита и Никълъс започва да вярва, че мисията му е да разкрие убиеца и. Постепенно научава, че тя е имала връзка с Джулиън, а след това и с брат му-Едуард. Чувствата на Едуард обаче са силни и в крайна сметка отказвайки да я дели с друг, той убива нея и брат си. Точно в този момент Никълъс е събуден от хипнотичния транс. Прибира се в дома си, където обаче е последван и убит от тайнствения хипнотизатор. Оказва се, че хипнотизатора е преродилия се убиец Едуард, който убивайки Никълъс прикрива следите си (хм, като че ли малко се поуплетох в обяснението  ама по- важното е, че “Metropolis Pt. 2:…” е страхотен и за мен лично центъра на албума е 12 минутното ориенталско великолепие “Home”).

Dio

 Разбира се темата е обширна и със сигурност пропускам още много имена, които имат езотерични влияния в творчеството си. Айрън Мейдън с техния „Числото на Звяра”, човека с големия глас Рони Джеймс Дио (чиито текстове са населени с демони, дракони, магьосници, звездобройци и вълшебници), гениалният китарист на Дийп Пърпъл и Рейнбоу Ричи Блекмор, който през последните 20 години пребивава далече- далече в средновековната музика и за още по- пълно вдъхновение живее и твори в замък някъде в изпълнената с древни легенди английска провинция. И още, и още …

TeamRock

 И в заключение естествено не бих могъл да пропусна да навляза поне малко в цялата мрачна вселена на блек и готик метъл музиката. Там всичко- музика, текстове, оформление на албумите, сценично поведение, външен вид и имидж, е свързано и подчинено разбира се в най- силна степен на мистичното и окултното. Крейдъл ъф филт например посвещават албум на унгарската графиня Елизабет Батори (“Cruelty and the Beast”), която според легендата се е къпела в кръвта на девици за да постигне вечна младост. Въобще темите избирани от блек и готик артистите са умишлен контрапункт на това, което е модерно на масовата музикална сцена в момента. Те са анти -комерсиални и възприемат музиката си не като създадена за масова употреба, а по-скоро като предназначена за кръг от просветени и истински разбиращи я. Групи като Крейдъл ъф филт, Диму Боргир, Чилдрен ъф Бодом и др. успяват да оставят своя почерк и продължават традициите на гореизброените техни предшественици, стисквайки в своя призрачен юмрук музиката и мистиката, превръщайки я в безподобен, кървав демон готов да погълне неподготвените и епично прехвърляйки я и в новото хилядолетие.