 |
| Onmanorama - Manorama Online |
Нека поне за миг приемем, че чрез всяко наше решение, изграждаме така наречените паралелни реалности, в които съществуваме успоредно на нашата, ако може разбира се да я наречем така. Не забравяйте, че реалността е най-голямата илюзия, кaто втората е времето, което ние съвсем логично не сме способни да осъзнаем, поради простата причина, че нашия мозък не е устроен по подобаващия начин. Сънувайки, ние виждаме отражението на действителността, съгласни сте нали? Често на сън се сблъскваме с проблемите от ежедневието, преживявайки ги отново и отново. Но запитвали ли сте се, защо понякога имате пророчески сънища? Защо всичко оново, което ви съпътства докате спите се случва в т.нар. мнима реалност? Нека си послужим с един елементарен пример. Сънувате как вървите по улицата, докато телефонът ви позвънява. След секунда вдигате телефона и чувате познат глас, а в същото време виждате как по улицата преминава фигура, която е също на позната за вас личност. На другия ден, съвсем в реалността си говорите по телефона със същия приятел, за който вече сте сънували. За ваше изумление, точно когато сте дори на същото място, по улицата минава същата фигура, която вече сте видели в съня. По една или друга причина всичко е абсолютно еднакво, мястото, двамата души, с които сте имали контакт по един или друг начин, та дори времето, в което събитието се повтаря.
Но на какво се дължи всичко това? Защо едни сънища се сбъдват толкова буквално, а други са по-скоро символични?
Нека разгледаме един от възможните отговори за този феномен. По една или друга причина, всички, абсолютно всички сънища се сбъдват, защото те не са нищо друго, а проекция на живота ни в една паралелна реалност. Ето отново пример: Сънувате, че сте се събрали с партньора си след дълга раздяла. Това ви прави щастливи...Разговаряте, прегръщате се, но когато се събудите осъзнавате, че това не е истина...Всъщност е съвсем реално, но просто не се случва в нашата реалност, а по-скоро в една от многото, в които живеете, определени от решенията, които сте взели в един момент от също така илюзорното време, което е четвъртото измерение. Ето защо, по една или друга причина, всички сънища са "реални". слагам реални в кавички, защото нищо не е реално, а както вече споменах по-горе - една проекция на образ, предаден чрез сетивата, случващ се на съвсем друго място, неосъзнато от нашите човешки сетива.
Сега си представете, че сънувате кошмар, събуждате се разтреперани и се успокоявате, че всичко е наред, защото всичко е било само сън. Опитайте се да си възтановите обаче емоциите, съпровождащи ви по време на кошмара. Не ви ли се струват съвсем реални те? Нещо като регресия, нали?
Ако пък съчетаем думата регресия с думичката "сън", то стигаме до едно съвсем ново обяснение на цялата схема, а именно че няма реална смърт, тъй като времето изобщо не съществува по начина по който си го представяме.
Представете си едно топче, което подскача, като по законите на физиката ускоронието се усилва, след което постепенно започва да намалява, докато топчето не остане в състояние на покой. Покоя е естествено състояние за обектите, но е необходима минимална сила, която да извади тялото от покой към действие. Така е и със сънят. По време на сън ние сме в покой, когато се събудим преминаваме в действие. Но коя е силата която всъщност ни изважда от едно състояние и ни тласка към друго? Ами силата е илюзията, защото всичко е безкрайно, а всъщност състояние на покой няма. Ето защо по време на сън ние преживяваме отново и отново онова, което се случва в паралелните реалности.
Как да разберем обаче кое касае нашата реалност и кое не? Ами не можем! Запознайте се със самите вас и вашите собствени проекции в един съвсем различен свят на този, който си мислите че познавате.
Коментари
Публикуване на коментар