Ако приемем времето и пространството за едни изменчиви величини, то съдбата е онази, която взима решения. Понякога ни изглеждат толкова погрешни, че чувството за безпомощност ни завладява до лудост. Ако питате мен, то всичко е предначертано, а ние самите сме прашинки, подхвърляни нежно от вятъра, изгарящи бавно под слънчевите лъчи...Колкото и галантен любовник да е времето, остава един привкус на обреченост след себе си. Но нека все пак се впуснем в търсене, водещо до откриване на едни други величини, та дори и математически. А нека не забравяме, че математиката е онова изкуство, допринасящо за всичко онова, което познаваме.
Човек се ражда, диша, твори или просто съществува, обича, мрази...Твърде често се гневи, подмятан от онзи същия вятър, надсмиващ се над неговата слабост и сякаш гаврещ се с безкрайната му и нестихваща ревност към целия онзи мимолетен мир, наречен човешки живот.
Но нека се върнем към математиката и усетим мирис, дъх, познание...Всичко почва точно от там. От къде? Ами от минус до плюс безкрайност! Удивително, нали? Колкото и да не ви се иска, драги ми читатели, съдбата е е нашият господар, а решенията са отдавна взети. Дали Бог е този, който решава какво ще се случи, или по-скоро сме шахматни фигури, попаднали в матрицата, все още самата аз не знам.
"
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душатада понесеш камшиците, стрелитена бясната съдба, или да сеопълчиш сам срещу море от мъкии да им туриш край? Умри, заспи —не повече… И знай, че твоя съне краят на сърдечна скръб и хилядижестоки удари — дял на плътта!О, ето край желан! Умри, заспи…Заспи или пък може би — сънувай?…"
Защо точно Хамлет, нали? Ами защото си говорим за нея, за най-красивата, най-жестоката и най...най...най-синеоката...Кралицата - Съдба! Нима е възможно да и се противопоставим? Нима сме богове? Нима сме склонни да склоним глави в скута и, опрели глави до нежната и гръд, молейка за малко..мъничко поне...ОБИЧ? Съдбата ни улавя в мрежата си, а ние като обречени риби се мятаме на сухо, кланейки се към чуждите идоли, търсейки милост от Сатаната на нашето време, забравили що е добро. Събуди се и се осъзнай! Всичко е предначертано, а ти си капчица, песъчинка! Научи се да обичаш, научи се да усещаш душата, скрита някъде там...Къде е душата? В сърцето? В мозъка? В дланите? В очите ти? Ще попиташ какъв е смисъла на всичко това ако нямаме свободна воля...Е, винаги има смисъл. Смисъла е в изживяването, в това да срещнеш утринните лъчи, в това да усетиш устните на любимия, в това да усетиш мириса на морето и да оставиш вятъра да поиграе с косите ти...И най-вече..в това да бъдеш себе си и да БЛАГОДАРИШ!
" O fortune like the moon you are changeable "
Толкова топла, галеща, ухаеща на пролет...после си отива и се връща след време..Заминават влаковете...пусти са улиците..самотата те обзема, защото няма никой да докосне измореното ти рамо..сънят е безсмислен, усмивки няма, а тя те просто те владее...
КРАЛИЦАТА СЪДБА!
Браво , добър пост.
ОтговорИзтриване