Още една Тухла в Стената, споделено с Христо Ангелов

Христо Ангелов 

Пинк Флойд- групата- институция , за която понятието рок (с цялата му там лудост и ексцентричност) важи с пълна сила. Скандали, “замеряне с кал” между отделните членове на групата и съдебни дела за пари ( и още по- абсурдните съдебни искове за авторство дори върху името Пинк Флойд).  Финансови банкрути и периоди на разточително харчене на пари и охолен живот. Експерименти с наркотици, целящи да разширят съзнанието  и в крайна сметка постигащи целта си- първите албуми на Флойд напълно отговарят на понятието ‘”спейс- рок”- космически, мащабни и надхвърлящи границите на тогавашната забавна музика. Творческата енергия и сюрреалистични композиции на „Лудия диамант” Сид Барет- употребата на мощния наркотик  ЛСД „разкашква” мозъка му и след напускането на групата той приключва остатъка от живота си потънал дълбоко  в бездните на лудостта.  И разбира се- заслужена огромна международна слава, дължаща се както на новаторството и въздействието на създадената от тях музика, така и на чисто музикантските и композиторски способности на всеки един от петимата (каквото и да се говори и дори и въпреки това, че и самия Дейвид Гилмор определя доста скромно своите способности, за мен той си остава един от най- добрите рок китаристи, с характерен начин на свирене и звук от китарата му, който няма как да бъде сбъркан).  След това кратко встъпление и както подсказва цитата в заглавието на статията, в следващите няколко абзаца и аз просто ще се опитам (без претенции за изчерпателност или оригиналност) да добавя още една малка тухла към  митът, наречен „Стената”.   

   


„ Стената” (на английски ”The Wall”) е техния единайсети студиен албум , издаден през  1979 г. Албума е двоен, концептуален (песните вътре преливат една в друга и са обединени от обща тема) и е с обща продължителност над 80 минути.  Идеята, текстовете и музиката са почти изцяло дело на басиста, вокалист и съосновател на групата Роджър Уотърс. Това е не само един от най- продаваните им албуми, но и един от най- разпознаваемите им, нещо като тяхна запазена марка, останал във времето след разпадането на групата и вече толкова години след издаването си продължаващ  да бъде също токова въздействащ и актуален (Мерилин Менсън например твърди, че се вдъхновява слушайки го преди да излезе на сцената за свой концерт).Тук е и мястото да спомена, че Уотърс има идеята да направи спектакъл „Стената” на границата между Мексико и САЩ, в отговор на напрежението и  актуалната политическа обстановка  и плана на американския президент  Доналд Тръмп да изгради стена между двете държави.   

  Албума засяга едни от любимите теми на групата- за самотата, отчуждението между хората и лудостта (широко застъпени още през  1973 г. в друг техен шедьовър- „Тъмната страна на Луната”). „Стената” разказва историята на  Пинк- рокзвезда, която постепенно се затваря в себе си за да се спаси от заобикалящия го свят. Той израства без баща, под опеката на майка си. В училище се сблъсква с жестокостта  и присмеха на учителите, мачкащи и унижаващи детската личност. Неспособен да се приспособи към суровата реалност на живота и да изгради нормална връзка с друго човешко същество, Пинк деградира постепенно.  Изолирайки се все повече, той изгражда въображаема стена между себе си и околните. Постепенно апатията му към заобикалящия го свят прераства и се изражда в омраза към всички по- различни от него. „Новият” Пинк се вживява в ролята на фашистки лидер, мачкащ всичко по пътя си (тук присъстват явни препратки към Хитлерова Германия и нео- нацистките движения).  Финала на албума все пак е оптимистичен-  Пинк е изправен пред въображаем съд и принуден да разруши Стената.

  Текстовете в албума са многопластови и изпълнени с двоен смисъл. На моменти лирични и философски, на моменти- саркастични, мрачни и критикуващи недъзите на обществото. Няма как да не се запечатат в главата на слушателя  фрази като: „Ще те изпратят на майка ти в кашон” (част от песента  „ Run like hell”, която според информация в Уикипедия е включена в списък от песни, за които се препоръчва да бъдат изтеглени от  ефир след атаките в САЩ на 11 септември 2001 г.) или пък истерично крещящия Пинк/ Уотърс: „Има ли п*дали сред публиката тази вечер?! Ами евреи!?! Ще ви изправя всички до Стената!!!” (любопитна подробност е, че на шоуто в София през 2013 г. точно в този момент Уотърс извади автомат и започна да стреля безразборно срещу публиката- е,естествено, не с истински патрони, де ☺ )…  Роджър Уотърс признава в интервюта, че текстовете  носят и силен авто- биографичен характер (в този смисъл можем да приемем, че Пинк е алтер-его на Уотърс). Бащата на самия Уотърс загива на фронта в Италия по време на Втората световна война.  Засегнати са и отношенията между феновете и групата и това, как доста рок- звезди в апогея на славата си започват да се възгордяват и да се мислят за нещо повече от феновете си, дори да гледат на тях с известно пренебрежение и дори презрение.

  

Като споменах концерта в София, не мога да не отбележа, че и аз имах късмета да присъствам на това невероятно шоу на стадион „Васил Левски” (за тази смесица от музика, мултимедия и рок- театър мисля, че понятието „просто концерт” е слабо казано и далеч не изчерпва случилото се на зрителя). Изпипан във всяко едно отношение спектакъл. Стената тухла по тухла постепенно се издигна пред  многохилядната публика за да се превърне в крайна сметка в огромен екран, на който се разигра забележителна смесица от анимация, кратки филмчета и колажи от различни лозунги и послания (както и остроумни  заигравки със световно- известни търговски марки като „Кока-кола” или „Мерцедес”). Огромните марионетки на основните герои от албума- Училищния директор, Майката, Съпругата, прелитащ над публиката самолет от Втората световна война, който се разби в сцената … Много светлинни,  пиро  и звукови ефекти (стъпките на бягащ човек, бебешки плач, звука от хеликоптер, който сякаш кръжи някъде в тъмното небе над стадиона…).  И всичко това обгърнато с плътен, мощен саунд, който кара гръдния ти кош да кънти, карайки те да усещаш музиката с всеки атом на тялото ти. Както четох мнения в различни форуми след това, много фенове ( а и не само фенове) споделяха, че след подобен концерт вече която и друга група да отидеш да гледаш трудно би могъл да се впечатлиш. Ами,  прави бяха- през следващите години  бях на концертите на още няколко световни, легендарни групи- нищо обаче не можа да се сравни с видяното през онази августовска вечер.   

  Разбира се, като художник не мога да пропусна да спомена и че по дизайна на албума, сценичните представления , както и анимациите към едноименния филм работи известния британски карикатурист Джералд Скарф (човека, който нарисува през 60-те години Мики Маус надрусан и пушещ трева ☺ ). Той разработва оригинални визуални концепции, набиващи  се в съзнанието (училището- месомелачка, маршируващите чукове, правещите секс цветя).  Без съмнение гротескните и плашещи на моменти образи, създадени от него са част от магията, наречена „Стената”.