Христо Ангелов Франсиско Гоя безспорно е един от гениите не само на испанското, а и на световното изкуство. Човек трудно би останал безучастен пред жестокостта, представена в графичния цикъл „Ужасите на войната”, гротескността , неприкрития сарказъм и иронията излъчваща се от другите му графични серии „Капричос” и „Диспаратес” и естествено от мрака, с който поглъща и „мачка” зрителя в прочутите си Черни картини, които рисува в края на живота си. Стилът му на рисуване е експресивен, мазките на четката градят образи, далеч от идеала за красота (даже напротив- Гоя умишлено търси грозното и уродливото, особено в по- късните си работи). Всъщност творчеството му може основно да се раздели на няколко периода, като аз смятам да се спра на този, който лично мен ме вълнува най- много и който обхваща живота му след 50-тата му годишнина (именно нещата рисувани през този период ме впечатлиха толкова силно, че когато ги видях за пръв път в известна степен ме накараха да преосмисля дотогав
В блога ще се разглеждат теми като: езотерика, духовно развитие, култура и изкуство.